Все още вдъхновена от последните пътешествия, неслучайно случайно попаднах на думи на Парамахамсаджи за пътуването, за странстването на санясите, а преди известно време четох една история от Пауло Куельо. И всичко ми се видя свързано и ме провокира да го споделя в тази статия.
Външното пътуване е само отражение на вътрешното пътуване, което винаги е било достъпно за всички.
Парамахамса Сатянанда
Когато пътуваме, развиваме ума си. Докосваме се до нови култури, храни, обичаи, а и с новата вибрация от самото място. Умът е леко разтърсен от огромното количество нови впечатления, които получава. Можем да се почувстваме заредени и спонтанно, да изпаднем в състояние на медитативност. В същото време трябва да сме внимателни да не претоварим ума, нужно е да си даваме достатъчно почивка, за да предотвратим подобно претоварване.
Парамахамса Сатянанда „“Сигурни пътища към себереализацията“
Различно Пътуване
Пауло Куельо „Като течащата река“
Много рано осъзнах, че за мен пътуването беше най-добрия начин да уча. Аз все още имам поклонически дух и смятам да споделя някои от уроците, които могат да се окажат полезни за други поклоници като мен.
1. Избягвайте музеи. Това може да изглежда абсурден съвет, но нека малко помислим над него. 
Ако сте в чужд град, няма ли да е много по-интересно да търсите в настоящето, вместо в миналото? А просто хората се чувстват задължени, да ходят по музеи, защото като деца са били учени, че пътуването било, за да се търси този вид култура. Очевидно музеите са важни, но те изисква време и предмет – трябва да знаете какво искате да видите там, иначе ще си тръгнете с усещането, че сте видяли няколко много съществени неща, но не можете да си спомните какви точно са те.
2. Помотайте се из баровете. Баровете са местата, където се разкриваживотът в града, не в музеите. Под барове нямам впревид дискотеки, а места, където ходят обикновените хора, поръчват си питие, размишляват за времето и винаги са готови за разговор. Купете си вестник и се порадвайте на прилива и отлива на хора. Ако някой подеме разговор, колкото и глуповат, включете се: не можете да съдите за красотата на определен път като само гледате от входа.
3. Бъдете отворен. Най- добрия гид е човек, който живее на самото място, знае всичко за него и е горд или горда със своя град, но не работи в никоя агенция. Излезте на улицата, изберете си човек, който вие искате да заговорите и го попитайте нещо (Къде е катедралата? Къде е пощата?) ако нищо не излезе, опитайте с друг – гарантирам ви, че до края на деня ще сте си намерили чудесен придружител.
4. Опитайте са да пътувате сам/а или ако сте женени/омъжени – със своя патньор. Ще е по-трудно, никой няма да е там да се погрижи за вас, но само по този начин можете напълно да оставите своята страна зад себе си. Да пътувате в група е начин да говорите майчиния си език в чужда страна, да правите каквото ви каже водача на стадото и да се се интереувате повече от клюките в групата отколкото от мястото, което посещавате.
5. Не сравнявайте. Не сравнявайте нищо – цени, стандарти за хигиена, качество на живот, начин на предвижване, нищо! Не пътувате, за да докажете че имате по-добър живот от другите хора. Вашат цел е да откриете как живеят другите хора, какво те могат да ви научат, как те се справят с реалността и с необикновеното.
6. Разберете че всички ви разбират. Дори ако не говорите езика, не се страхувайте. Бил съм на много места, където въобще не съм могъл да комуникира с думи и винаги съм намирал подкрепа, насочване, полезен съвет, дори приятелка. Някои хора смятат, че ако пътуват сами това значи, че ще започнат да вървят по улицата изгубени завинаги.
Просто се уверете, че имате карта на хотела си в джоба и ако най-лошота от лошото стане, просто спрете такси и покажете картата на шофьора.
7. Не купувайте твърде много. Похарчете парите си за неща, които не трябва да носите:
билет за хубава пиеса, ресторант, кратки екскурзии. В днешни дни с глобалната икономика и интернет, може да си купите каквото си поискате без да плащате за свръх багаж.
8. Не се опитвайте да видите света за месец. Много по-добре е да останете в един град четири или пет дни, вместо да посетите пет града за седмица. Градът е като капризна жена: трябва и време да бъде прелъстена и да се разкрие напълно.
9. Пътуването е приключение. Хенри Милар казваше, че е много по-важно да откриеш църква, за която никой никога не е чувал, вместо да отидеш до Рим и да се чувстваш задължен да посетиш Систинската Капела с още двеста хиляди туриста, които крещат в ушите ти. Разбира се отидете до Систинската Капела, но се разходете из улиците също, изследвайте по тесните улички, преживейте свободата на търсенето на нещо – точно какво не знаете, но което ако намерите, ще, може да сте сигурни в това, премени живота ви.
Размисли от моите пътувания
Още помня при първото ми пътуване до Индия, когато се прибирах с влака, бях сама, със слаб английски, две, три смешни думи на хинди и абсолютно неориентирана. Тогава Бог, Вселената, Гуру, Духа на успешните пътешествия, както искате го наречете ми изпрати група скаути на около 13-14 години и техния учител. Тези деца едно по едно идваха и се запознаваха с мен, аз търпеливо около 20 пъти си повторих името, от къде съм и че се занимавам с йога. После ме поканиха при тях и аз ги почерпих с едни специални чапати с масло, които майката на моята Индийска приятелка ми сложи за изпът. Не помня всичко, което си казахме, но помня, че ги разбирах, а ти мен някак си. Като стигнахме в Делхи, ме заведоха на обяд, разходиха ме из пазарската улица и ми поръчаха такси до летището. Погрижиха се за мен така топло, все едно им бях роднина.
При третото ми пътуване из Индия, когато пътувахме само аз и прятеля ми, по подобен начин на една малка автогара се запознахме с един служител, който не само че ни качи на автобуса за място, където отивахме, но ни разказа много неща за живота си и ни обгрижваше през цялото време все едно му бяхме деца.
В Поругалия, пътувах сама, но непрекъснато от някъде се появяваше някой, който да ме опъти, да ми помогне. Даже помня как един възрастен служител ме насочи, макар че аз не говоря португласки, само три думи на испански, а той никакъв английски. Пак това усещане за една сила, която просто те води.
Пътувала съм и с групи. Наистина енергията е съвсем различна, няма потапяне, движиш се през цялото време като с балон, отделен от всичко около теб и чужд.
Външното пътуване е отражение на вътрешното, казва Парамахамсаджи. Съгласна съм. Когато пътуваш сам или с някой много близък, с който можеш удобно да си мълчиш има тишина, която ти позволява да виждаш, да преживяваш и да се свързваш 
по-ясно и силно. Когато има много шум, вниманието се разсейва и минаваш през нещата без да ги забележиш или усетиш.
Затова например в йога има практика, наречена антармоуна, вътрешна тишина, която ни позволява да виждаме по-ясно, когато пътешестваме навътре в себе си.
Пожелавам и на себе си и на всички, които обичат да пътешестват такива „тихи“ пътувания, за да откриваме отново и отново това, което ни кара да въздъхваме пред необикновената мрежа на общуване между всяко нещо в тази вселена.