Статията, която ще прочетете по-долу е от сайта http://jitnoslantze.org/. В него може да намерите и други ценни идеи за обучението на своите деца, това са методите, които се предлагат в това „Ново училище – Училище на радостта“.

Домашно възпитание

Майките се заблуждават, като мислят, че много трябва да говорят на децата си, за да ги възпитават. Майката роди едно дете и започва да го възпитава. Докато го възпитава, тя ще изопачи характера му. Остави го да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал. Ако го направиш такъв, какъвто го искаш, само ти ще бъдеш доволен от него.
Често казвате на дъщерите си: „Ти не познаваш живота, трябва да бъдеш по-умна; ти си млада, а като остарееш, ще го разбереш“. Не ги възпитавайте така, не им говорете за старост. Весела е дъщеря ти – нека е весела. Нека играе, нека пее, остави я. Като се разгневи дъщеря ти, кажи на Господа: „Благодаря ти, Боже, че видях дъщеря си да прави такива хубави гримаси“. Ами и в природата е приятно. Вие искате от вашите деца това, което вие сами не правите. Чудно е, когато един грешник иска дъщеря му да бъде светица. Нека се гневи, нека поплаче, а ти като гледаш на това философски, спокойно, тогава и на нея ще се отрази. При новото възпитание ще приложите Христовото учение. Изцяло трябва да бъде ново, а не на старото нови кръпки. Стара дреха не може да се кърпи с нови парчета. Ще кажете: „Дъщеря ми да бъде добра, ако не сега, по-нататък“. Защото това, което човек мисли, то става. Ти и дъщеря ти сте едно и също нещо. Аз защо не мисля зло за хората? Защото то е отражение. Когато помисля за хората зло, то и на мене ще се отрази. Мисълта създава нещата и се отразява и върху нас.
Питам ви, женените: какъв пример давате на младите, на вашите деца, по отношение на съзнанието? Вашето съзнание помага ли да се разшири съзнанието на младите.
От чисто органическо гледище в света има два института, които са Божествени. Един от тях е майката – домът. Той е първият институт на земята. По-благородно и по-светло учреждение от дома няма. И по-високо звание от това на бащата и майката също  няма. Наистина, много бащи и майки има на земята, но всъщност те са пастроци мащехи. По отношение на органичес­кия свят бащата и майката играят важна роля: с кръвта си те предават на децата си качествата на своите души. Възпитанието на детето се определя от качествата, които майката влага в детето си още от най-крехката му възраст.
Съвременните майки и бащи трябва да разбират закона, да осъществяват връзка на децата си в най-ранна възраст с Великото Разумното Начало, за да се развият в тях дарбите. Ако едно дете се наплаши от майка си, баща си, брат си, сестра си, макар и да е могло да възприеме разумността, то в крайна сметка ще стане идиот. Ако и майката, и бащата, и братът постоян­но повтарят, че от това дете човек няма да стане, то наистина техните думи ще се изпълнят.
Има майки, които наистина много обичат децата си, но има майки, които едва ги търпят. Те оставят децата си на други да ги отглеждат. Някои майки дават децата си в различни заведения, там да ги отглеждат. Има майки, които са идеални – това не отричам, но има майки, които съвсем не са идеални и от тези майки са се родили много неприятности в света. Каква майка е тази, която не може да научи своя син и своята дъщеря да мислят, да разбират смисъла на живота? Какъв баща е този, който не може да научи сина си и дъщеря си да мислят, да разбират смисъла на живота? Много майки са като кукувиците, оставят децата си други да ги гледат.
Бащата и майката трябва да изучават ума на детето си, трябва да изучават ( сърцето на момичетата и на момчетата. Тук не става дума за наследственост.Тя още нищо не доказва. Ние можем да предадем на младото поколение добродетели, можем да ги внесем и в себе си. Или другояче казано: аз съм проводник в природата. Живата разумна природа може много да направи при условие, че ти си добър неин проводник.
Човек може да се възпита само в утробата на майка си, в Любовта на Бога. Само майката е в състояние да пресъздаде човека, той самият може да бъде 50 % фактор за своето възпитание.
Какви ще бъдат очите на детето, това до голяма степен зависи от майката. Тя е художникът, който избира цветовете на детето си. Ако в бременността си майката харесва някои сини очи и постоянно мисли за тях, тя може да създаде такива очи за детето си.
Един от методите за възпитание на децата е вечер, когато те спят, да им се говори мислено на подсъзнанието. Най-упоритите и най-своенравните деца може да възпитавате с музика.
Деца, които са оставени свободно да се развиват, са по-естествени, по-издръжливи на мъчнотиите, отколкото ония, които са расли при специални условия и грижи.
Не да се създават институти за престъпни деца, а да се дадат на майката най-благоприятни условия за живот.
Разумният живот изисква силни майки и бащи, пълни с идеали и със запас от духовна енергия, които могат да вдъхнат в новото поколение.
Заключението от това е, че ако някой от съвременните народи иска да измени вътрешното си състояние и да създаде ред и порядък в своя бит, той трябва да облагодетелства на първо място майките и бащите, като създаде за тях най-благоприятни условия. Но кой народ днес прилага тоя закон? Нито един народ не е постигнал още това. В пълния смисъл на думата такъв идеален народ няма още. Напротив, всички търсят разумния живот там, където не може да се намери. Търсят живота си там, отдето не идва, своята защита -там, отдето идва разрушението им, и своето спасение – там, отдето идва, смъртта им.
Ако хората излизаха да наблюдават небето, облаците, звездите, тяхното настроение щеше да се измени и ние, съвременните хора на бялата раса, щяхме да бъдем по-благородни, отколкото сме сега.При възпитанието оттам трябва да започнете – в природата се крие начинът на възпитание.
Човек още не е станал светия. Да стане човек светия трябва да знае как да се освободи от всички свои животински навици. Под „животно” разбирам живот на произвола. Възпитанието на човека не е нищо друго, освен да се освободи от първобитните произволи на битието. Всички страдания произлизат от хаоса на битието. Това е безначалие. Едно животно пет пари не дава за страданията на другите. То чувства само своите страдания, то се гневи, когато другите му причиняват страдания, когато то причинява страдания на другите, мисли, че това е в реда на нещата, че така трябва да бъде.
Бъдещият закон за възпитание: зачитане Божественото в човека.
Някой път вие без да знаете, полагате, ръката си на челото на детето, което плаче. Питам ви, защо я полагате? Когато полагате дясната ръка на горната част на челото, вие предизвиквате едно от най-благородните чувст­ва. В тази част на главата се намират много чувства, но вие засягате главно милосърдието – Божествената Любов. И ако онзи, който полага ръка върху главата ти, има чувство на милосърдие, веднага ще почувстваш в себе си една приятност. Майката, като полага ръката си върху главата на детето, с това тя казва на неговия дух: „Майката природа, която ме е оставила да те гледам, те обича и нейната Любов никога не се мени“. А тази майка, която полага ръката си върху детето, е оставена да гледа това дете. Когато се разтревожите, турете си ръката, вие или друг някой на челото, съсредоточете ума си върху това място и като повикате нашата велика майка, всичко ще мине. Това е едно красиво движение. Да знаете значението на всяко едно действие, това са новите начини на възпитание. Всяко действие в природата е строго определено и оттам всички хора могат да бъдат или добри, или лоши.Вашето дете плаче, вие вземате горната част на ръката му, доближавате я близо до устата си и духвате, болката на детето минава.
Да речем, син и баща не се спогаждат. Гледам какво е ухото на бащата и какво на сина. Ухото на бащата е правилно, но на сина не е правилно. Виждам де е погрешката. Тогава казвам на майката: „Тази погрешка само ти можеш да я изправиш“. Как? Ти ще обичаш мъжа си и чрез него туй качество ще мине у сина ви. Тъй върви. Бащата не може да предаде нещо направо на сина си. Вие се лъжете, ако мислите така. Един учител не може да влияе направо на децата. Става дума за учител, който е възпитател. При възпитанието трябва да разбирате метода.
Учителят трябва най-първо да има благоволението на бащата и майката и чак тогава може да влияе на детето. Той никога не може да повлияе на сина, ако няма благоволението на бащата и майката. Той трябва да има отношение с бащата. Сега мислят, че лесно може да се повлияе на човека, но това е само временно.
Ако сте учител, как ще добиете благоволението на родителите? ? ?