Много отдавна, когато се родили първите цветя, те били някак смешни, поне така би казал един съвременен човек. Имали дебели стъбла, големи кафяви листа на жълти петна и само едно, съвсем мъничко цветче с бели венчелистчета и жълта тичинка. Повечето хора дори не ги забелязвали, а тези които ги поглеждали, просто коментирали, колко безполезни са тези растения, не раждат никакви плодове, корените им са горчиви, а в стъблата им няма достатъчно сок.
Някои хора смятат, че с течение на времето заради самата еволюция, растенията се променили и станали по-красиви. Но аз ще ви разкажа една друга история. В тези далечни времена се родило едно момиче, което като пораснало малко обичало, да се разхожда из горите, полята. Същото това момиче се родило с различно от на повечето хора сърце. Това момиче умеело да вижда света по различен начин. И когато забелязало едно такова цвете, тя видяла у него най-вече цветчето макар и мъничко. Момичето било толкова възхитено от красотата на неговите венчелистчета и от медения прашец на неговата тичинка, че непрекъснато разказвало на всички свои познати само за това. Всеки ден момичето се отбивало при цветето и му казвало колко е красиво. И от ден на ден цветето започнало да се променя. Превърнало с в храст с нежни клони, листата му станали деликатни и зелени като на растение от тропическа гора. Цветчетата станали многобройни и вече всеки забелязвал това растение и никой не го наричал безполезно, напротив даже хората спирали любували се на неговата красота и доволни и усмихнати се прибирали за да разказват, на своите близки и познати за нещо красиво и необикновено се е появило. Хората смятали цветето за необикновено, без да знаят за специалното сърце на момичето, което успяло да види красотата там където никой не я виждал, да обикне това, което другите смятали за безполезно. Грижите и вниманието които получило цветето били вълшебството, което го накарало, да разцъфти с много цветове. И това се случва и днес редки и необикновени са хората, които притежават такива сърца, но всичко до което то се докосват, става по-красиво и очарователно. Те има очи да видят неща, които, за нас остават скрити и могат да вдъхновят всеки човек да покаже своите цветчета, да стане деликатен, по красив. И какъв късмет ако поне веднъж в живота си срещнем такъв човек пожелавам го на всеки.