Карма се превежда като действие. Това действие може да е на физическото тяло, но мисълта и емоциите също са по-фина форма на действие. И всяко действие има кореспондираща реакция, ефект, резултат. Тези ефекти от своя страна са семената на нови действия. Във много свещени текстове се казва, че това е кръг, който ни ограничава и пречи да живеем напълно освободени от страданията в нашия живот.
Карма йога е това дейтвие, което не поражда нови семена и не ни обвързва с бъдещи страдания.
Карма йога може да се обобщи с няколко основни принципа.
Правилно отношение, осъзнаване, осмисляне, развиване на креативността, следване на човешката дхарма.
Отношението на карма йога е както във всяка друга йога садхана (постоянна практика). Правим най-доброто, според личните ни възможностти и условията, които ни предоставя момента, но не сме привързани с очаквания за крайния резултат. Когато резултатът е добър, не позволяваме на гордостта да изпълни сърцето ни, защото това също значи, че ако тези резултати не са такива, ще страдаме и ще се чувстваме разочаровани.
Едно от определенията за йога е баланс, равновесие, средния път. Карма йога е отношение на баланс към резултатите от действията които извършваме, без значение дали те са такива каквито сме се надявали или не. Направи най-доброто другото остави – Do the best leave the rest.
Това което може да ни помогне в развиването на този карма йога принцип е разбирането, че вселената се проявява като отражение на безчетно много действия, които пораждат съответни реакции, които се отразяват по определен начин и в нашия живот. Свами Ниранджан дава пример за всяко действие като малка вълничка. Представете си вселената като окена от вълни, които се движат в разлчини посоки, срещат се разделят се и т.н. Една много сложна плетеница, която нашия интелект трудно може да побере. Същевременно това е една много прецизна формула, която следва определени зависимости, определени математически закони. За да ги разберем ни трябват познания и ум способен да възприеме тази математическа формула от много висша математика.
Това, което можем да направим сега е да започнем да работим върху части от тази формула. Например две и две прави четири. Това е много опростена задача. Лесно може да бъде доказана и разбрана от нашия интелект. По същия начин, можем да разберем, че това, което по-често ни прави нещастни е, привързаността към идеята, че резулата трябва да е точно определен, без да взимаме под внимание, че този краен резултат, зависи и от влиянието на много други вълнички в тази вселена. Фокусът трябва да е в личното усилие, то е напълно достатъчно, резултатът е плод на по-сложни взаимодействия между това наше усилие и много други външни за нас действия. На фона на тази много по мащабна картина изглежда наивно да взимаме насериозно крайните резултати. Нашето его се идентифицира с тези резултати и това е заблудата, която ни носи най-много тревожности. Ние не сме резултата, само услилието.
Дхарма. Друга опростена идея като част от тази формула можем да изведем с една популярна поговорка, „всеки камък си тежи на мястото”. Често не самото действие, а факта че то не е подходящото за нашата природа, за нашата дхарма ни носи неудовлетвореност. За съжаление много хора се вслушват в съвети на доброжелатели, които ги убеждават, че е добре професията да дава висок социален статус, да ни позволява да си доставяме много луксове и уважението на повече хора. А обществото е пълно с „проспериращи хора”, които живеят примирени с идеята, че човек за да успее в живота трябва да прави неща които може да не са му присърце. Е зависи, кой какво разбиране за успех има. Има външен и вътрешен успех. Ако говорим за вътрешен просперитет, който е вътрешна хармония, стабилност в различни ситуации, устойчиво приемане на предизвикателствата тогава определено трябва да научим да прилагаме принципите на карма йога.
Вече стана дума за правилното отношение.
Също толкова важно е и осъзнаването на самото действие.
Насочване на вниманието само върху това, което извършваме, това е динамична медитация. Може да не го постигнем от веднъж, но хубавото е че можем да опитваме колкото пожелаем пъти през деня. Нямаме нужда от йога килимче, от инструктор, от йога зала, стомаха да ни е празен, атмосферата да е тиха и спокойна. Това осъзнаване изисква само някакво действие, а ние непрекъснато правим, нещо. Движим се, оперираме с предмети, взаимодействаме с хора, мислим, дишаме и т.н. Вниманието ни трябва да се слее напълно с действието. Пример за подобно преживяване е когато четете интересна книга и някой внезапно влезе, вие може да се стреснете,но ако този човек е малко по-внимателен може дори да не го забележите защото умът е изцяло ангажиран, напълно потопен. Това е форма на дхарана (концентрация), която може да доведе до спонтана дхяна (медитация).
Осмислянето 
като елемент от карма йога, означава да можем да оценим себе си „как реагирам, как оценявам действията, които трябва да изпълня? Дали още разделям живота си на духовен и материален”.
Карма йога ни дава възможност да свалим тази преграда, която дели времето ни на време за духовна практика и време „да изпълня светските си задължения”.
Развиване на креативността. Един от принципите на карма йога е да приемаш предизвикателствата с идеята, че те са възможност да реализираш още от потенциала, който носиш. Ние не сме само това, което можем сега, ние сме всичко, което можем да се научим. Ако нямаме тревожността от това, че може да срещнем резултат, който не е равен на този, който сме търсили, ще сме много по-смели в приемането на нови предизвикателства. А тези предизвикатества ни дават възможност да растем. И така се доближаваме до още един принцип на карма йога, да следваш човешката дхарма. Това е един от неизмените закони на вселената – еволюция, развитие. И съзнателно или не всичко, което правим ни води в тази посока. С карма йога правим съзнателен избор да ускорим този процес на разстеж.
Карма йога и сева
Когато вършим карма йога с отношение на бхакта, различните активностти са насочени в полза на цялото човечество, тогава тази карма йога се превръща в сева.