Когато прочетете тази приказка публикувана в детска книжка, потърсете дълбокия смисъл, който стои зад нея. Помислете си кога настъпва пролетта във вашия живот и какво се променя около вас тогава. Спомнете си как е минавал всеки ваш ден преди да откриете отново радостта на един спонтанен момент.
ТРОЛЕЙБУС No 75
От Джани Родари
(приказка повече за големи)
Една сутрин тролейбус номер 75, който тръгва от квартал Монтеверде Векио за площад „Фиуме”, вместо да слезе към „Трастевере”, свил по хълма Джаниколо, запрашил по старинния път Аурелия и след няколко минути препускал вече сред поляните вън от Рим като и изтърван заек.
Почти всички пътници по това време на деня били чиновници и четели вестници, дори и тези, които не си били купили, защото надничали над раменете на съседите си. Един господин докато обръщал страницата, вдигнал за миг очи, погледнал навън и се развикал.
- Кондуктор! Какво става? Измама! Измама!
И другите пътници вдигнали очи от вестниците и протестите се слели в бурен хор:
- Но това е пътят за Чивитавекия!
- Какво прави шофьорът?
- Полудял е, вържете го?
- И това ако е обслужване!
- Сега е девет без десет, а точно в девет трябва да бъда в съда – извикал един адвокат. – Ако загубя делото, ще дам под съд управата на тролейбусите.
Шофьорите и кондукторът се опитали да отблъснат атаката като обявили, че те нямат нищо общо с тази работа, че тролеят не изпълнява командите и постъпва на своя глава. И наистина в този миг тролеят излязъл дори от шосето и спрял в края на една свежа и благоуханна горичка.
- О, циклами! – извикала възхитена една госпожа.
- Тъкмо време да мислим за циклами – отвърнал адвокатът.
- Няма значение – отговорила госпожата, – ще пристигна със закъснение в министерството, ще ме мъмрят, но какво да се прави. А тъй като сега съм тук, искам да си доставя удоволствието да бера циклами. Цели десет години не съм брала циклами.
Слязла тя от тролея, вдъхнала с отворена уста въздуха на тази особена утрин и започнала да си бере букетче циклами.
поразтъпчат да изпушат по една цигара. Между временно лошото им настроения било изчезнало като роса на слънце. Един си откъснал маргаритка и си я сложил на петлицата, друг открил зелена ягодка и викнал:
- Аз, аз я намерих! Сега ще си закача на нея визитната картичка и като узрее, ще дойда да си я откъсна и тежко ви, ако не я намеря.
И наистина той измъкнал от портфейла си визитна картичка, набучил я на една клечка и я забол на ягодата. На картичката пишело д-р Джулио Болати.
Двама чиновници от министерството на просветата смачкали на топка вестниците си и започнали мач. И всеки път, когато ритали топката, викали:
- По дяволите!
Изобщо не приличали на чиновниците, които преди малко били готови да линчуват шофьора и кондуктора. А те си били разделили едно хлебче и си правели пикник на тревата.
- Внимание! – извикал по едно време адвокатът.
Тролеят с подскок бил тръгнал съвсем сам и се отдалечавал в лек тръс. Едва успели да се качат. Последна скочила госпожата с цикламите, която се възмущавала:
- Е, така не бива! Тъкмо взе да става приятно.
- Колко стана часът? – попита някой.
- Ох кой знае колко е късно.
И всичко погледнали към китките си. Изненада: часовниците показвали още девет без десет. Ясно – през цялото време, докато траяла малката разходка из полето, стрелките не се били движили. Било подарено време, малка премия както, когато човек купи кутийка сапун на прах и вътре намери малък подарък.
- Не може да бъде! – чудела се госпожата с цикламите, докато тролеят се връщал към обичайния си маршрут и заслизал по улица „Дандоло”.
Всички се чудели. При това имали пред очите си вестника, а най-отгоре била написана датата: 22 март.През първия пролетен ден всичко е възможно.