Пролетта започна бавно да оцветява сивотата, която остава след като снеговете се стопят. Вчера бях на Витоша до Боянския водопад и имах чувството, че мога да видя как планината диша. Клоните на дърветата не бяха разлистени, а едва напъпили, малки тревички и минзухари се показваха изпод дебел килим от изсъхнала шума. Водата, беше по-жива от всички предишни пъти, когато съм я виждала. И за пореден път си дадох сметка, каквито и да са нашите оправдания, да пропуснем разходка сред природата, те са неоснователни. Започват вече репортажи, статии за пролетната умора, за сезонната депресия и т.н. А всичко, от което имаме нужда е толкава близо. Трябва ни една горска пътека, малко слънце и да забележим как природата се събужда, за да усетим как и у нас потича нова живителна сила. Колкото и да сте „заети“ не отказвайте на себе си възможността, да се свържете с това, от което сте час а именно природата. Със сигурност това, което вдишахме вчера, видяхме доловихме, не може да се улови с един фотоапарат, но ето мънички парченца, за да сглобите мозайката, просто обуйте каквото имате, облечете каквото и да е и си изберете посока, към земята, към водата, към вятъра, към първите листенца и тревички, към всичко от което сме част.