Миналата седмица, доста уморена и някак в мрачно настроение, заминах за йога лагера в Банско. Първите два, три дни в мен стоеше непрекъснато напрежение, че още нещо предстои. Дадох си сметка, че човек буквално може да се превърне в механично, постоянно бързане и очакване без да си даде сметка за това. Чак към четвъртия ден след няколко похода усетих, че нещо започва да се променя у мен. И тази промяна не беше резултат на усилие от моя страна. Просто бях обгрижена от самата природа, от нейната чистота, простота и подреденост. Аромат на билки в ливадите, пенливите шумящи води на планинските потоци, по край които минаваха нашите пътеки, зеленото на младите борчета и ели, цветята, чиито градинар не беше човек, всичко това има невероятна лечебна сила. Моя извод от тази нова среща с природата, беше, че йога сама по себе си  помага, но нейната истинска сила може да се осъществи само, ако се съчетае с природата. И си припоминх че една от препоръките при практикуването на духовна садхана по отношение на мястото е да се избере чисто място с благоприятна вибрация. Разбира се не всеки може да си избере такова място, ако опитва да поддържа общоприетия стандарт за социално благополучие, но всеки трябва поне от време на време да се откъсва за няколко дни от ежедневния ритъм на бързане, задачи, графици и да се свърже с природата, да се остави на нейната лечебна сила и да потърси отново в себе си тишина. Сигурно за много хора тази „вътрешна тишина” звучи доста абстрактно, може би когато отново бързината на всекидневието ме повлече и на мен ще ми се стори като далечна и неясна идея, но сега е реална. Всред всички ангажименти, трябва да се опитваме да си намерим време и път към планината, морето, селото, там, където шумът на цивилизацията още не е достигнал с пълната си сила. За мен усилието да потърсиш такава възможност също е йога, защото помага да преокрием хармонията в себе си. Винаги можем да намерим добро оправдание, че не успяваме да намерим време, средства, компания, място за почивка. А дали тези оправдания не отразяват липсата на усилие да направим нещо добро за себе си. Йога започва, когато решим да се погрижим за себе си. И като се докоснем до природата, тя ни дава нови сили за да продължим нашето духовно пътешествие. И това е грижата от която имаме нужда.