Историята е от Интернет тук може да намерите още такива истории – http://www.indianchild.com/
Един човек засадил роза, поливал я редовно и точно преди да цъфне решил да погледне как се развива. Той видял пъпката, която скоро щяла да се отвори, но забелязал и тръните по стъблото и си помислил: „как е възможно каквото и да е красиво цвете да се появи от растение притиснато от толкова много остри бодли? Натъжен от тази мисъл, той спрял да полива розата и точно преди да разцъфти тя увехнала. 
Така е с много хора. Във всяка душа има по една роза. Божествените качества засадени у нас по рождение, растат сред тръните на нашите грешки. Много от нас като се вгледат в себе си виждат само тръни, недостатъците.
Отчаяно смятаме, че нищо добро не може да излезе от нас. Отказваме се да поливаме доброто в нас и накрая то увяхва. И никога на реализираме нашия потенциал.
Някои хора не виждат розата в себе си; някой друг трябва да им я покаже. Един от най-големите дарове е да успееш минавайки през тръните да откриеш красивия цвят у другия.
Това е една от характеристиките на любовта…да погледнеш човек, и като знаеш неговите грешки, да го приемеш в живота си…като същевременно разпознаваш добротата на неговата душа. Помогнете на другите да осъзнаят, че могат да превъзмогнат недостатъците. Ако има покажем „розата” в тях самите, те ще победят слабостите. Само тогава ще могат напълно да разцъфтят.
много е хубава,изпълнена с хумор и мисъл