Заглавието на книга, която препоръчваме в този пост е “Силата на настоящето” на Екхарт Толе. Книга, която не се чете за няколко дни, защото изисква осмисляне и преживяване. Затова по-скоро я слагаме в категорията “Книги за препрочитане”. Ако не ви потръгне от първия път не се отказвайте от нея. След време опитайте отново. Ако сте я прочели веднъж, не я захвърляйте да събира прах задълго, след година пак я отворете. Долу споделяме откъс от нея:

“СЛОЖЕТЕ КРАЙ НА ЗАБЛУДАТА „ВРЕМЕ”

Ето къде е ключът: край на заблудата „време”. Времето и умът са неотделими. Отнемете на ума времето и той ще спре – освен ако не решите да го използвате.

Да се отъждествявате с ума си означава да попаднете в капана на времето – натрапчивата потребност да живеете изключително чрез паметта и очакването. Това ви ангажира непрекъснато с миналото и бъдещето и неохотно признавате и приемате сегашния момент. Причината за тази натрапчива потребност е, че миналото ви дава самоличност, а бъдещето носи обещанието за спасе- ние, за себеосъществяване в каквато и да е форма. И едното, и другото е илюзия.

Но как бихме функционирали на този свят без чувство за време? Вече няма да има цели, към които да се стремим. Дори няма да знам кой съм, защото миналото ме прави това, което съм днес. Аз мисля, че времето е нещо много ценно и трябва да се научим да го използваме мъдро, а не да го пилеем.

Времето изобщо не е ценно, защото е илюзия. Това, което възприемате като ценно, не е бремето, а единствената точка, която е извън него: Настоящето. То наистина е ценно.

Колкото повече се съсредоточавате върху времето – миналото и бъдещето, – толкова повече изпускате от поглед Настоящето, най-ценното нещо, което съществува.

Защо е най-ценно ли? Първо, защото друго освен него няма. То е всичко. Вечното настояще е пространството, в което се разгръща целият Ви живот, единственият фактор, който остава неизменен. Животът е сега. Никога не е имало време, когато животът ви да не е бил сега, няма и да има. Второ, Настоящето е единствената точка, която може да ви отведе отвъд тесните граници на ума. То е единствената точка на достъп към безвремието и безформието на Битието.”

Leave a Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.