История, такак като е разказана в “Силата на настоящето” от Екхарт Толе

Съндъкът с богатства

“Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат.
„Да имаш малко дребни?” – смънкал просякът, протягайки по навик старата си бейзболна шапка.
„Нямам какво да ти дам” – отвърнал непознатият. После попитал: „Какво е това, върху което
седиш?”

„Нищо – отвърнал просякът. – Някаква стар съндък. Седя на нея, откакто се помня.”
„Поглеждал ли си някога вътре?” – попитал непознатият. „Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо.”
„Я погледни” – настоял непознатият. Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и
възторжен, той установил, че съндъкът е пълна със злато.

Аз съм този непознат, който няма какво да ви даде и който ви казва да погледнете вътре. Не в
кутия, както в притчата, а още по-близо – вътре в себе си. Чувам ви да казвате: „Но аз не съм
просяк.”

Просяк е всеки, който – дори и да има големи материални богатства – не е намерил своето
истинско богатство, а то е струящата радост от Битието и дълбокият и непоколебим мир, който идва
с него. Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобрение, сигурност и
любов, а носим в себе си съкровище, в което не само че е включено всичко това, но и то е безкрайно
по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.”

Leave a Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.