Поема от Ръдиърд Киплинг, която наистина харесвам
Ако
Ако владееш се, когато всички треперят, а наричат теб страхлив; Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив; Ако изчакваш, без да се отчайваш; наклеветен - не сееш клевети; или намразен - злоба не спотайваш; но... ни премъдър, ни пресвят си ти; Ако мечтаеш, без да си мечтател; ако си умен, без да си умник; Ако посрещаш краха - зъл предател еднакво със триумфа - стар циник; Ако злодеи клетвата ти свята превърнат в клопка - и го понесеш, или пък видиш сринати нещата, градени с кръв - и почнеш нов градеж; Ако на куп пред себе си заложиш спечеленото, смело хвърлиш зар, изгубиш, и започнеш пак, и можеш да премълчиш за неуспеха стар; Ако заставиш мозък, нерви, длани и изхабени - да ти служат пак, и крачиш, само с Волята останал, която им повтаря: „Влезте в крак! Ако в тълпата Бога в теб опазиш, в двореца - своя прост човешки смях; Ако зачиташ всеки, но не лазиш; ако от враг и свой не те е страх; Ако запълниш хищната Минута с шейсет секунди спринт, поне веднъж; Светът е твой! Молбата ми е чута! И главно, сине мой - човек ще бъдеш!
Ръдиърд Киплинг