Нашият подход почти винаги в живота е като на философа в притчата, която споделяме. Всичко искаме да пречупим през ограниченото разбиране на интелекта. Но учителите и мъдреците казват, че истината, дълбокото познание може да бъде изживяно отвъд разбирането, с което обикновено възприемаме нещата. Затова когато наистина изживеем нещо истинско ни е трудно да го преразкажем и облечем в думи. Дано всеки се докосне чрез интуицията до тишината, за която разказва без думи Линдзи.
“Не умувай”
Линдзи седял на брега на реката, когато до него се приближил един философ, поклонил се и го попитал:
– Каква е същността на вашето учение?
Линдзи го погледнал и не отговорил нищо. Философът решил, че той е много стар и сигурно е глух.
– Вие май не ме чухте! – извикал той. – Питам каква е същността на вашето послание?
Линдзи се засмял. Философът си помислил: „Странно, отначало не ми отговори, а сега се смее. Може би се преструва, че не ме чува? Но след като не ми отговори, явно все пак нищо не е чул.” И закрещял още по-силно:
– Питам ви каква е същността на вашето учение! Линдзи спокойно отговорил:
– Отначало ви казах – безмълвие. Но вие не ме разбрахте и се наложи да сляза малко по-ниско. Втория път ви отговорих – смехът, радостта. Но отново не можахте да ме разберете. Затова се налага да сляза още по-ниско.
И написал с пръст на пясъка чан („медитация”). После казал:
– Това е моето учение.
Ученият помолил:
– Не бихте ли изразили мисълта си по-ясно?
Тогава Линдзи пак изписал на пясъка същия йероглиф, но още по-голям. На философа му кипнало и избухнал:
– Вие сега майтап ли си правите с мене?! Аз ви помолих да уточните мисълта си, а вие ми чертаете все този йероглиф, сякаш съм неграмотен. Аз съм философ – човек, който разчита на ума си!
– Защо не казахте веднага! – възкликнал Линдзи.
И написал: „Не умувай!”.
Професорът се плеснал по челото и си тръгнал, без да се сбогува.
„Най-известните дзен притчи” Издателска къща ЛИК София 2006