“Ом шанти” – постигане на мир, спокойствие
“За да можем да претърпим външните несгоди на живота, трябва да имаме вътрешно равновесие на душата, сърцето и ума.”
П. Дънов
Шанти означава вътрешен мир, равновение, баланс.
Този мир може да потърсим във физическото тяло, когато то е затихнало в удобна поза. Може да го преживеем състоянието на спонтанна неподвижност, или когато се движи и движението е хармонично и балансирано.
Шанти в ума е състояние на вътрешната тишина към, която се стремим в антармауна, когато умът е утихнал като повърхността на спокойно езеро.
Шанти (спокойствие) в сърцето е когато то е изпълнено с тихо доволство. Не бурна еуфория, не бездейна меланхолия, а тиха радост, пълнота.
Когато пеем ом шанти утвърждаваме желанието си да намерим, да постигнем този вътрешен мир. Този мир ни помага по-лесно да преминаваме през “несгодите на живота”.
В някои текстове се казва, че три са причините, които нарушават състоянието на шанти.
Adhidaivika – тези над които нямаме контрол
Първата група са природни бедствия, катаклизми, над които нямаме контрол. Те се наричат адхидейвика – дейвика (страдния с бежествен произход). Такива страдания над които, нямаме контрол, които са изпратени свише.
Adhibhautika – тези, които хората създават
В някои текстове се казва, че в тази група адхибхаутика влизат, страдания, които са причинени от всички същества. Причинени не само от хора, но и хишници, насекоми-вредители и т.н.