Слепите и слонът
Има една история за слона, която е много популярна. Няколко слепи трябвало да опишат как изглежда слонът. Първият хванал хобота и казал, “Слонът е подобен на дебела змия”. Другият, хванал крака и решил, “Не слонът е като ствол на дърво”. Третият уловил опашката и заключил, “Слонът е като къса връвчица”. Всеки изхождал от своята гледна точка, но кое било най-вярно?
Нашата слепота
Така и ние се впускаме в изследването на обекти, предмети, явления, вселенски закони, въоражени само с ограничените способности на външните сетива, рационалния ум и възприети, унаследени схващания за живота. За всички, които обичат да размишляват, да убеждават и т.н. :-), споделяме следващия диалог.
Разговор от биографията на Рамакришна Парамахамса
Учителят (Рамакришна Парамахамса): „Добре, в какво вярваш? В Бог с форма или в Бог без форма.”
М. учудено си помисли: „Как може човек да вярва в Бог без форма, ако вярва в Бог с форма? А ако някой вярва в Бог с форма, как може да Го приема като безформен? Възможно ли е тези взаимноотричащи се идеи да бъдат едновременно вярни? Може ли бяла течност, като млякото да бъде черна?
М: „Господине, аз си мисля, че Бог е безформен.”Учителят: „Много добре. Да вярваш в един от аспектите Му е достатъчно. Ти вярваш, че Бог е безформен, това е напълно достатъчно. Но никога, дори и за миг не си мисли, че само това е истината и всичко друго е грешно. Помни, че Бог с форма е също толкова истински, както и без форма. Но се придържай към собственото си убеждение.”
Твърдението, че и двете идеи са еднакво вярни порази М.; той никога не бе учил подобно нещо в книгите си. Това беше третият удар за егото му: но тъй като, то все още не беше напълно пречупено, той продължи да спори с Учителя още малко.
М.: „Господине, да предположим, че някой вярва в Бог с форма. Със сигурност Той не е глиненият образ!”Учителят (прекъсвайк го): „Но защо глинен? Това е образ на Духа.”
М. не успя напълно да разбере това „образ на Духа”.
М: „Но господине, някой трябва да обясни на тези, които обожават глинения образ, че това всъщност не е Бог, и че обожавайки този образ, те трябва да мислят за Бог, а не за глинения образ. Хората не трябва да обожават глина.”Учителят (остро): „Това ви е хоби на вас хората от Калкута – да давате лекции и да водите другите към светлината! Никой не мисли как той самият да стигне до светлината. Кои сте вие, за да учите другите?
Той, който е Господар на Вселената ще научи всички. Само той ще ни научи, Този който създаде тази вселена; направи слънцето и луната, човека и зверовете, и всички други същества; Този който им подсигури съществуване; Този който е дал на децата родители, а на родителите любов, за да ги отгледат. Господ е направил толкова много неща – нима няма да покаже на хората начинът, по който да Го обожават? Ако имат нужда някой да ги учи, то Той ще бъде Учителят. Той е нашият Вътрешен Водач.
Да предположим, че е погрешно обожанието на глинения образ; не знае ли Бог, че по този начина хората се обръщат единствено към Него. Той ще бъде удовлетворен от това обожаване. Защо е нужно да се тормозиш за такива неща? По-добре се опитай самият ти да развиеш знание и отдаденост.”Този път М. почуства, че егото му е напълно разбито. Той си помисли: „Да той казва истината. Защо ми е нужно да уча другите. Аз познавам ли Бог? Наистина ли го обичам? Аз не зная нищо за Бог, а се опитвам да уча другите. Какъв срам! Какъв глупак съм! Това не е математика, история или литература, която може да бъде преподадена на другите. Не, това е дълбокото тайнство на Бог. Това, което той (учителят) казва се отнася и за мен.”
Това беше първият спор на М. с Учителя и за щастие последният.Учителят: „Ти говореше за обожанието на глинения образ. Дори и образът да е направен от глина такова обожание е необходимо. Самият Бог е дал различни форми за обожание. Този който е Господар на Вселената е подсигурил всички тези форми за обожание, за да подхождат те на различните хора в различните етапи на тяхното познание. Майката приготвя различни ястия подходящи за различните вкусове на своите деца. Разбираш ли ме?
М. (смирено): „Да господине. Как мога да задържа ума си върху Бог?”
Учителят: „Повтаряй Божието име и пей в негова възхвала и от време на време се срещай със светци и отдадени на Него хора. Умът не може да се потопи в Бог, ако ден и нощ е потопен в света, светските задължения и отговорности; особено важно е от време на време да оставаш в самота и да мислиш за Бог. Да установиш ума върху Бог е много трудно в началото, освен ако не медитираш в усамотение.
Има три начина за медитация: да мислиш за Бог докато изпълняваш своите задължения, да медитираш върху Него насаме в къщи или да съзерцаваш върху Него в гората. И трябва винаги да различаваш истинското и неистинското: само Бог е истински, вечната субстанция. Всичко останало е нереално и непостоянно. Разграничавайки по този начин човек трябва да освободи ума си от привързаноста си към преходните неща.”М: „Как да живеем в този свят?”
Учителят: „Изпълнявайте всичките си задължения, но задържайте ума си върху Бог. Живейте с всички – с жена и деца, с баща и майка – и им служете. Отнасяйте се с тях като с някой скъп за вас, но знайте дълбоко в сърцето си, че те не ви принадлежат. Прислужницата в дома на богатия човек изпълнява всички свои задължения за къщата, но мислите и са обърнати към нейния собствен дом. Тя се отнася към децата на господаря като към свои, дори ги нарича ”мой Рама” или „мой Хари”, но в себе си знае добре, че те не и принадлежат. Изпълнявайте всичките си задължения в света, но обърнете ума си към Бог.