….Написани са от Парвати (Светла)… и като ги четете не ги мислете, а ги чувстайте със сърцето си, за да усетите и да се докоснете до нещо наистина красиво
Ganges’ Lullaby
Бяла лодка плува по Ганг
А вътре – ти.
Твоят живот (минало, бъдеще…).
Носи се леко, танцува в нощта.
Дипли красиви, чудни сънища.
Бяла лодка в бяло море.
В тиха бяла мъгла загърната.
В притихнал бял свят,
под бяло небе
една светла душа прегърнала.
Едно свое дете посреща
от път далечен.
(Стопля го, милва го, сияе от щастие)
Своя рожба изпраща
към свят чист и вечен.
Към твоя мир те води
с благост и нежност.
С любов разтваря света пред теб,
пътя ти ръководи
с уютна, топла безбрежност.
Бяла лодка пътува по Ганг,
А наоколо – нейни бели сестри.
В себе си носят надежда.
Една малка точица свети в нощта
сред хиляди други звезди.
Така красиво изглежда.
Звездите, приятелю
Искам да стигна звездите, приятелю…
Горе, високо, звездите.
Да ги попитам как разбират щастието?
И как преживяват през дните?
Дали осъзнават изцяло моментите?
Дали им тежи безкрайното време?
И когато имат въпрос… до кого допитват се?
Как са? Добре ли са? Или имат проблеми?
Дали като нас пътя си губят?
По орбита уж, но с поглед вперен назад?
Дали за нещо терзаят и чудят се?
Дали изпитват съмнение, страх?
Дали страдат, дали ги боли
от разстоянията и от самотата?
Дали изобщо се чувстват сами?
Или намират в себе си ядрото на нещата?
Дали имат вътрешен смисъл и цел?
И никога не им изневеряват.
Дали е силна вярата им – без предел –
приемат всички чудеса и се надяват
че някой ден и ние…
с насочени (и търсещи) към тях очи,
ще видим всъщност себе си.
Ще видим в себе си звезди.