от “Sure ways to self realization” на Парамахамса Сатянанда
Много хора сядат да медитират без никакъв обект върху, който да спрат вниманието си. Те просто затварят очи и оставят ума си да се лута безцелно. Те или премислят проблемите си или заспиват.
“…загубата на осъзнаването и съня са най-големите пречки…”
Когато човек напредва в медитацията, тенденцията да се заспива нараства. Загубата на осъзнаването и съня са най-големите пречки, които медититращият трябва да преодолее, и един от начините е да се използва психичен символ. Важността на психичния символ е и е била съзнавана от много мистични и религиозни системи по целия свят. Затова има толкова много божества, образи, символи, и т.н., те всички са замислени с идеята да бъдат точка върху, която ум аможе да се фокусира за да се достигне медитация. Затова почитането на идоли е толкова разпространено в света. Макар че малцина го съзнават, идолите действат като фокусираща точка за концентрация на ума, за припомняне.
Психичния символ води ума през дълбинините на съзнанието.
Психичния символ води ума през дълбинините на съзнанието. Когато съзнанието премине от външна към вътрешна среда, там има само абсолютна тъмнина, няма подкрепа или нещо такова. Докато успявате да визуализирате обекта в подсъзнателен план или несъзнателен се движите в правилна посока. В момента, в който символа изчезне сте изгубени, което значи че трябва да се върнете към ежедневно съзнание. Нека покажем значението на символа чрез история.
Бил периода на мусоните, валял проливен дъжд, имало силен вятър. Гарван спял на върха на дърво зад широка река. През ноща вятърът станал толкова силен, че дървото се изкоренило. Паднало в бързо течащата река и било отнесено надалеч. Гарванът обаче остнал заспал без предства, че дървото стигално морето. Вятърът утихнал, слънцето засияло ярко. Гарванът се събудил и с изумление установил, че е заобиколен от вода. Във вскички посоки можел да види само вода. Искал да намери земя, но незнаел в каква посока да поеме. Накрая решил да опита на изток. Не открил нищо в тази посока и решил да лети около час на запад. Като не намерил на запад решил да опита на юг. Летял и на юг и на север, но не намерил следа от земя. Почувствал се много уморен, но осъзнал че няма място, където може да остнае да почива.
Гарванът бързо се сетил за дървото. Но къде било то? Вместо да търси земя. Гарванът отчаяно започнал да търси дървото, от което стартирал пътуването си. След известно време и усилие той намерил дървото.
“…винаги се връщал при дъвото, за да си почине…”
Гарванът бил интелигентна птица, учел се от предишните грешки и опитности. Затова когато отново се почувтвал достатъчно силен да продължи търсенето внимателно запомнил, къде е дървото. Летял на север, но не намерил земя, върнал се при дъвото и се починал.
После опитал и другите посоки, но винаги се връщал при дъвото, за да си почине. Накрая видял земя, отлетял до нея и забравил дървото. Дървото послужило добре, но вече не било необходимо. Гарванът символизира, пракикуващия медитация. Океанът е умът. Дървото е психичният символ и земята е медитацията. В началото гарванът опитал да търси наслуки без да помни къде е дървото. За малко не се изгубил в просторния окен. По същия начин ако човек опита да изследва ума без помоща на психичн силвол, той със сигурност ще се изгуби безнадеждно.