Понеже скоро е гуру пурнима търсихме материали и попаднахме на статия в Йогамаг. Впечатли ни и затова я споделяме. Разбира се може да прочете оригинала в Йога списанието тук (http://www.yogamag.net )
“…гуру е само катализатор…”
“Когато Парамахамсаджи беше попитан през 1994, как саняса учениците да се пригодят към неговото физическо отсъствие, той отговори, че първо трябва да помним, че гуру е само катализатор. Светлината е вътре в нас, тя не трябва да идва отвън. Човек трябва сам да освети себе си. Гуру е вътре, светлината е вътре, съзнанието е вътре и накрая ние трябва да обърнем погледа си навътре за да ги преживеем.
Не можем да останем привързани, вкопчени към личност, защото това накрая води до много проблеми. Тези привързаности също оцветяват истинските стремежи, които първоначално са довели учителя и ученика до среща. Да имаме водач е добре, но да сме закачени и залепени към този водач е погрешно. Случва се, така че вече не можете да разберете защо сте избрали духовния живот.
Не можете да съхраните своята искреност и започвате да се самозаблуждавате.
“…санясинът още повече трябва да живее като листата на лотос…”
Второ санясинът още повече трябва да живее като листата на лотос. Лотосът е роден във водата и живее във водата и все пак остава недокоснат от нея.
По същия начин санясинът е роден в обществото и живее в него, но не следва нормалния модел който това общество очаква под формата на формата на привързаност и чувства. В живота на санясина има яснота, не обсебеност. Вие имате своите чувства, своите емоции, своята преданост, но не трябва да влизате в емоционално робство към Гуру.
“…Човек трябва да се свърже с вдъхновението, с напътствията, а не с физическото тяло…”
Връзката между Гуру и ученик трябва да е свободна от тези привързаности и ограничения. Тя трябва да е ясна, спонтанна и вдъхновяваща, вместо физическа. Човек трябва да се свърже с вдъхновението, с напътствията, а не с физическото тяло.
Човешка слабост е че се свързваме с хора, които изглежда че стоят над нас. Опитваме се да създадем родство, близост, за да подсилим своя собствен образ и его.
Има хора, които се гордеят докато казват, „Моят гуру се среща с президенти и министри и затова трябва да е много възвишен”. Това е подхранване на егото. Защо се интересуваме кого среща Гуру, дали министри или бедняци. Защо имаме нужда да използваме този образ, да подсилваме нашите чувства и убеждения?
Ние опитваме да постигнем близост, да се свържем с някого, за да преодолеем нашата несигурност. Такава връзка се развива между съпруг и съпруга, между приятели, между гурувци и между възрастни. Но ние искаме да имаме образ на себе си, на човек, който е свързан с личност с по-висок статус, а в това няма чувство на искреност.
Трябва да запомним три неща. Първо че преживяването, знанието, светлината трябва да дойде отвътре; второ да живеем живот свободен от импресиите на човешкото общество; и трето да избягваме емоционалните окови. Може да се чудите защо, защото ние всички оперираме в реалност на емоционални привързаности. В позитивен аспект емоциите могат да са вдъхновение, но в негативния аспект, привързаността към емоциите ни прави зависими от тези емоции.
И така за да избегнете тази зависимост, за да запазите погледа си ясен, яснотата на ума, на чувствата е нужно да сте свободни от негативни привързаности.
“…Бъдете позитивно свързани…”
Бъдете позитивно свързани. Живейте това вдъхновение, което сте попили и не търсете физическата връзка. Близостта не означава нищо. Какво можете да дадете и да получите е важното. Парамахамсаджи даде пример със санясини, които са пътували с него в миналото и затова са смятали, че са станали много близки до него. Но това не е истина. Слугата винаги пътува със своя господар. Това прави ли го втори в линията до господаря? Не. Където отиде господаря там е и слугата, но слугата никога няма да замести господаря.
Затова трябва за помним че всички имаме способности и позитивното изразяване на тези способности е това, което ни издига в живота. Ние също сме получили вдъхновение по наш собствен начин, в зависимост от нашата менталност и възприемчивост и сега е времето да използваме това вдъхновение и тези способности.
Шибендо Лахири казва, че гуру е процес, не е личност. Колко дълбоко! Към личността можеш да развиеш погрешна привързаност, но процесът може да само да те води.
Колко хубаво го е казал Парамахамсаджи! Чудно защо не го “чуваме”…Пак той настоява последователите му да не го копират, защото неговият опит не е техен (всеки има свой “тунел на реалността”)…