Да бъдеш естествен
Свами Ниранджан
Има история за учител, който обикалял страната със свои последователи. При това пътуване стигнали до Атина, където имало панаир със състезание по стрелба с лък. Хора от всички краища на Гърция и Европа били дошли на панаира и искали Учителя да участва в състезанието, за да наблюдават неговите способности. Победителят в състезанието щял да получи парче камък от Акропола, което да занесе у дома си.
Учителя не бил много заинтересован, казал „Какво ще правя с парче голяма скала в моя ашрам?”, но учениците отговорили „Ами то изглежда много хубаво можете да го използвате за стол. Ние искаме да занесем това парче от Акропола в Индия”.
Някак си учителя бил привлечен от другите към идеята да участва в състезанието. След като си дал името се наредил в редицата и зачакал своя ред.
На всеки участник в стрелбата били раздадени по три стрели, с които да опита да уцели целта, която била на разстояние седем метра, което било присъщо за Олимпиадата.
Много хора опитали, някои стрели падали наблизо до целта, други далеч.
Дълбоко в себе си, си мисля че малцина наистина са искали да влачат до дома си този скален къс от Акропола.
Първата стрела
Когато дошъл реда на Учителя, се събрала голяма тълпа да види известния индиец, който дошъл да участва. Той извадил една стрела, заел позиция, проверил посоката на вятъра, влажността на въздуха, уверил се че стрелата е права, пооправил се шапката и много гордо пуснал стрелата да лети във въздуха. Въпреки всички тези приготовления стрелата попаднала извън целта на около трийсет, четиресет метра. Тълпата започнала да се смее и подиграва.
Но учителя имал умен ученик, който казала, „сигурно има причина стрелата да попадне извън целта.” Той задал въпрос на Учителя, „ О велики, ти си толкова фокусиран и концентриран. Как така твоята стрела пропусна целта?” учителят отговорил, „Ами личността, която изстреля стрелата беше прекалено, самоуверена, когато си твърде самоуверен не се фокусираш правилно, така е много лесно да пропуснеш целта.” Когато тълпата чула това обяснение утихнала.
Втората стрела
Тогава учителя взел втора стрела. Този път стрелата едва достигнала и половината от разстоянието и паднала на земята. Отново тълпата се разсмяла. Ученикът се притекъл на помощ, питайки, „Учителю, кажи ни, кой изстреля тази стрела?” Учителят отговорил, „ Ами, когато сте прекалено самоуверени и пропуснете целта, вие губите своята увереност. Когато сте загубили вяра в себе си, губите своята посока и падате далеч от целта.”
Третата стрела
Тогава Учителя извадил последната стрела и без да поглежда нито надясно, нито наляво, нагоре или надолу, просто я пуснал да лети и чудо на чудесата, стрелата попаднала точно в центъра на целта. Учителят казал на учениците да вземат скалния къс, да го носят към Индия и тръгнал да се отдалечава. Много хора били впечатлени от неговата мъдрост и затова го попитали, „ Моля кажете ни преди да тръгнете, кой изстреля третата стрела?” Учителя ги погледна и казала, „това беше моя истински, естествен аз”.
Тази история може да се е случила в миналото, ние не знаем това, но тя илюстрира процеса на разкриване, на сваляне на маските, които поставяме в живота си.
Истинската личност
Хората намират за много трудно да бъдат естествени. Те имат необходимост да се идентифицират или с проекциите на егото или с тези на емоциите и интелекта и те стават тези проекции за дълго време. Истинската личност никога не се проява.
Ние винаги се представяме по различен начин във всички ситуации, били те социални или най- обикновени вкъщи с нашето семейство. Когато непрекъснато се опитваме да се покажем, представим, ние си създаваме идентичност, с която започваме да се асоциираме дълбоко.
Ние винаги имаме тази вътрешна потребност да бъдем възприети като уникални, като някой, който може да се представи по начин, който го прави нещо повече от останалите.
И така преимущество в изпълнение, интелигентност, изразяване или креативност, това са били нашите цели.
Двата полюса
Изглежда, че се люлеем между двата полюса на прекалена самоувереност и липса на вяра в себе си. И двете състояния разрушават нашата вътрешна хармония и мир, водят до стрес и напрежение, които са психологически, емоционални и духовни в своята същност. Прекалената самоувереност може да доведе до арогантност и тесногръдие. Липсата на увереност може да доведе до депресия и загуба на самоуважение. Но има процес на разкриване, на освобождаване от маските на всички идентичности и достигане до състояние на естественост.
Когато сте естествен, вие се движите със ситуациите и обстоятелствата в живота и има по-голяма приспособимост, адаптивност и приемане. Това са качества, които ни липсват като човешки същества. Йога ни помага да открием тази естественост вътре в нас и да осъзнаем различните идентичности, които приемаме през живота си, знаейки какво е прието и какво не за нас.
Постепенен процес
Когато възрастните опитат да променят своите идентичности, е трудно заради техните условности. Когато се противопоставим на тези ограничения, те създават още повече стрес и безпокойство. И въпреки това изглежда можем да се справим. Това е бавен и постепенен процес, в който опитваме и падаме, опитваме и падаме, опитваме и падаме. Тези, които продължат накрая ще успеят. Като историята за заека и костенурката, в която бавният и постоянният печели състезанието.