На семинара в Пловдив това, което за мен беше по-различно беше интезивната садхана с мантри,(дурга мантри, бхаджани – мантри в поетическа форма посветени на Гуру и Божественото), хавани (огнени церемонии, които пречистват вътрешната и външната атмосфера в нас и около нас), видео сатсанги с парамахамса Сатянанда и пуджата(ритуал), с която в началото на деня се инвокираше присъствието на гуру енергията.
На по теоритично ниво темата беше насочена към една практика, която можем да ползваме за препрограмиране на ума – антармоуна. Свами Шивамурти каза, че чрез нея сами можем да станем терапевти на себе си.
Умът, човешкото съзнание може да се разглежда на няколко нива (съзнателен, подсъзнателен, несъзнателен и свръхсъзнателен), но не може да бъде дефиниран с едно определение. Умът може да е най-добрия ни приятел и най-голямото предизвикателство.
На този семинар ни бяха представени само първите три етапа на практиката Антармоуна.
При първия етап крайната цел е постигане на пратияхара и установяване в позицията на драща (безпристрастен наблюдател), във втория етап целта е постигането на вайрагя.
Свами Шивамурти обясни, че вайрагя е способността да виждаме нещата по еднакъв начин. Тя ни даде цитат от глава 18 (карма саняса йога) на Бхагават Гита – „ скромните светци, в резултат на истинско познание гледат еднакво светеца, кравата, слона, кучето и човека, който яде кучето.“
Свами Шивамурти подчерта, че проблемите в живота ни идват основно от нашето идентифициране с променливи същности като емоциите, менталните програми, действията, постиженията и провалите.
Антармоуна като ни помага да развием вайрагя дава възможност да живеем по същия начин както в момента, да обичаме близките си, да останем в дома си, да притежаваме различни материални неща, но да не се идентифицираме с тях, защото тяхната природа е нетрайна, а нашата истинска същност е трайна вечна и блаженна.
Преди да реализираме, да преоткрием тази блаженна природа, обаче трябва да се срещнем с всички записи архивирани в нашия несъзнателен ум под формата на самскари.
Третия етап на антармоуна води до развиване на качеството вивека.
Вивека е способността да видим отвъд повърхността, да видим в дълбочина. И както Свами Шивамурти красиво обясни – вивека означава да успеем да видим целия спектър от светлосенки между бялото и черното. В резултат на това ставаме по-малко осъждащи и по-разбиращи.
На сатсанга последния ден имаше различни въпроси и отговори, единят беше как да постигнем по-добро качество на съня. За да можем сутрин да се събудим по-освежени, трябва поне за няколко минути да навлезем в състояние на дълбок сън, което е следващата стъпка след алфа вълни. За да се постигне това е добре да направим някаква пранаяма, релаксация с йога нидра, да послушаме музика, която ни отпуска, да почетем приятна книга, да направим нещо, което ще забави скоростта от деня.
Темата за разбота с ума е безкрайно интересна, но практиката предивикателство в което трябва да сме наистина смели, защото можем да срещнем напълно неподозирани страни, програми, подтиснати, забравени чувства.
Аз през цялото време правех паралел между това, което разказваше Свами Шивамурти и прочетеното в книгата на Джак Корнфийлд, „Път със сърце“ и намерих, че нещата са еднакви макар и обяснени по различен начин.
И разбира се на следващия ден когато се върнах в София усетих фината промяна от цялостното участие в практиките. В мен беше останало едно особено чувство на лекота и сякаш бях се окъпала от вътре.