Преди два дни започнах да чета „Науката в света на диска“ 3 на Тери Пратчет, Ян Стюарт (професор по математика, автор на научна и научно фантастична литература) и Джак Коен (британски репродуктивен биолог, писател на книги с научна и научно-фантастична тематика). Никак не съм изчела много, но началото ме провокира, да преведа някои неща за йога, за науката и религията.

Думата наука, science е с латински корен scientia, означава знание. Науката е систематично начинание, което изгражда и организира знание под формата на проверени обяснения и предвиждания за света .(http://en.wikipedia.org)

Многократно съм чувала Свами Ниранджан да казва, че йога не принадлежи на никоя определена религия, а е наука за човека, за вселената и мястото на човека в нея. В днешно време все повече научни изследвания потвърждават препоръките оставени от учените на древността (риши, йоги и реализирали истинската си природа светци).

Йога е повече от религиозна практика

Трябва да разбираме йога във връзка с нашата личностна евоюция и това е много важно. Когато отидох в Щатите през 1968г., срещнах много учени и им казах, „не съм тук да уча физкултура или техники за дишане. Не съм тук за да ви уча метод на затваряне на очите, с което да надскочите житейските трагедии и трудности. Не, аз установих, че йога практиките са абсолютно научни и дори отиват далеч отвъд това, до основите на човешкото съществуване на физически, ментален и духовен план.“
Окуражавам хора от различни държави да провеждат научни изследвания в системата на йога. Голямо количество проучвания са направени по темата и днес имаме повече от 1000 научни доклади свързани с изследване на мозъка и влиянието на йога практики върху главния мозък. Само през последните две години, повече от 5000 проучвания са направени, за да потвърдят влиянието на пранаяма, пратяхара и медитацията върху активността на мозъка.

Дали йога е религиозна практика или е повече от това? Днес учените са доказали, че йога има много по-голяма дълбочина. Тя не е интелектуална, тя е основна, фундаментална.

Парамахамса Сатянанда

http://www.yogamag.net/archives/1980/bfeb80/evoleap.shtml#top

Мост между науката на древността и съвремието

В тези години на реционалност и разсъдачност, човек изисква емпирични доказателства преди да приеме онова, което преди е било в областта на вярата. Нашият опит е да свържем древното знание с модерната наука в контекст, който дори обикновеният човек ще разбере. Това е трудно постижима задача, но с напредъка на модерната наука, все по-възможна.

Джордж Томпкинс

(Международна асоциация за изследване на кундалини)

http://www.yogamag.net/archives/1996/ajan96/kunresch.shtml

Лично преживяване

Преди време много се впечатлих от нещо, което прочетох в уводната глава на „Кундалини и тантра“ от Парамахамса Сатянанда.

Там той казва, че каквото и да прочетем, не трябва просто така да се доверяваме на написаното, трябва да търсим нашето собствено преживяване.

За знанието на думите и интелекта и знанието на личното прозрение в

Новогодишна Санкалпа от Свами Ниранджан:

(http://www.yogamag.net/archives/1998/ajan98/nwyrsank.shtml)

Знанието е два вида:
едното е линейно – знание добито чрез събиране на информация или интелектуално разбиране;
другото е живо знание, преживяване, директно познание или мъдрост.

Едното е колекция от неодушевени факти и концепции;
другото оъсзнаване на истината.
Разликата между двете е като тази на тъмнината и светлината.
Интелектуалното разбиране не е истинско знание,
по-скоро е самозаблуда, която скрива нашето невежество.
Чрез недоразумението на думите и идеите,
се забравя, че това знание е невежество.
Затова интелетуалното знание е по-опасно от незнанието.
Като осъзнае своето невежество човек може да израсте над него.
Но докато интелектуалното разбиране се приема като истинско знание е много трудно
да се освободим от него.
Истинското знание не идва отвън, то се разкрива и възниква отвътре.
Чрез придобитото отвън знание умът се моделира,
и това ограничаване с определени условности, никога не се съвместява с нашата истинска природа.
Винаги остава конфликт между знание, действие и живота.
Чрез истинското знание, което възниква от директно преживяване,
поведението, милсите и личността лесно се настройват.
Съществуването на живот противопоставящ се на такова знание е невъзможно.
Затова през идващата година, направете си утвърждение, че ще приложите всичко, което знаете, за да може знанието отвътре да се издигне.
В това усилие вярата и убеждението са вашите най-сериозни опори.
Свами Ниранджан (1.01.1998г.)

Религия, духовност наука

“Когато преживяването на вътрешната реалност е лично, то е духовно. Когато твърдим, че вярваме, че някой друг е имал необяснимо преживяване, тогава следваме религия. Когато от самото начало се интересуваме от същността на вселената, независимо от нашия ум, това става наука, когато ума опитва да проумее собствената си природа това става духовност. Религията и науката могат да не са съгласни една с друга, но науката и духовността не, защото и двете са базиране на преживяване, на опитност.”

Свами Рама

http://www.yogamag.net/archives/1980/ldec80/ros.shtml
“Науката без религия е слаба, религията* без наука е сляпа.”

Алберт Айнщайн „Наука, философия и религия: симпозиум“, 1941

*в статията (http://www.update.uu.se/~fbendz/library/ae_scire.htm) Айнщайн разглежда религията по-скоро като духовност търсеща отговори, отколкото като каноните в различните религии, които дават строги, неподлежащи на коментар отговори.

Квантова физика

Нещо забавно от квантовата физика (която изследва законите на вселената отвъд видимата материя) обяснено по малко по-достъпен начин

http://www.youtube.com/watch?v=DfPeprQ7oGc

Leave a Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.