“Простите неща са също и най-забележителните неща и само мъдреца може да ги види.”
Пауло Куельо
Залитане към сложното
Простотата в живота е нещо, което често ни убягва и съзнателно или не сами усложняваме нещата. Дори, когато нещата са прости ние ги виждаме като сложни, a не рядко като разпознаем простотата в нещо, го игнорираме.
Tова се отнася и за хранителните вкусове, и за разходките, и за отношенията ни с хората. Същото е отношението ни към ежедневните дейности и към различните активности. Към начина, по който разрешаваме възникнали казуси и проблеми. Отнася се и до интереса ни към различните практики от йога. Търсим те да са по-сложни, „по-завъртяни“, „по-необикновени“, „по-мистични“ 🙂
Простите неща в себе си съдържат огромна сила
Всъщност простите неща в себе си съдържат огромна сила. Отделният атом притежава огромна енергията в себе си. Малката семчицa е побрала в себе си потенциала да израсте в огромно дърво. Една единствена мисъл (санкалпа) може да зададе нова посока в живота ни и т.н.
две семпли йога техники
Затова тук споделям две много прости йога техники. Ако ги практикуваме 10 -15мин., те могат да променят настроението ни, мислите ни, физическите реакции на тялото към определена ситуация.
Когато сме разсеяни, раздразнителни, напрегнати, разтревожени – можем да практикуваме йогийско дишане за около 10-15 мин.
Подходяща е и работата с мантра. Гласно пеене на ом или киртан пак същата продължителност. Ако опитате тези техники само две минути, няма да е достатъчно. Отделете търпеливо десетина минути и непременно ще усетите ефекта, промяната.
Тази промяна няма да се случи на първата минута, нито на втората, затова трябва малко време.
Вечното бързане
В желанието практиката да е вълшебство, което заработва на първата минута, може да забележим склонността, винаги да бързаме. Искаме всичко веднага. Търсим бързо хранене, бързи влакове, бързи прически, хапче за бързо успокояване. Искаме бързо справяне с килограмите, бързо усвояване на езици, скоростно четене и т.н. Ако не можем да преодолеем тази склонност да искаме всичко бързо, на мига, тези прости техники ще ни се сторят досадни и невъзможни. Вечно препускащия ум ще се съпротивлява.
Безценни са миговете, в които спираме съзнателно и забавяме темпото. Да обитаваме настоящето е безкрайна, просторна и освобождаваща простота. 🙂