Йога е жива наука, която се опира на традиции от древността, но също се адаптира спрямо разбирането, нивото и нуждите на настоящето.
Ето един прочит на ямите, оставени под формата на сутри от Патанджали.
Ямите са препоръки, които засягат външната дисциплина на човека, в неговите отношения със заобикалящия го свят, но и в отношенията на човека със самия себе си.
Ахимса е една от ямите. Буквално се превежда като ненасилие, невраждебност като мисъл, думи и действия.
Това означава да бъдем осъзнати как изразяваме към околния свят нашите вътрешни състояния на раздразнимост, недоволство, гняв и т.н.
- да не нараняваме физически, чрез остротата на словото, или чрез енергията на мислите.
-
когато сме в лошо настроение да не си го изкарваме на някой друг
-
когато някой ни дразни да избягваме неговата компания, защото той провокира в нас повтаряемост на състояние, което трови нашия собствен организъм от една страна, от друга мислим лошо за него
-
да се научим да разбираме и влизаме в обувките на другия, за да не намираме непрекъснато повод за недоволство и критикуване
-
да се научим да се изразяваме без да нараняваме с остротата на думите
-
и в състояние на ахимса към околния свят, да се грижим и за вътрешния свят, за тялото и неговото здраве и т.н.
Висшата форма на ахимса се реализира с разбирането, че всичко във вселената е свързано и всяко отделно нещо е част от цялото. С тази реализация спонтанно се поражда чувство на загриженост към всяко нещо в природата, към всеки човек в света, към всяка клетка в собственото ни тялото.
Ето и една история, която чудесно илюстрира прлагането на ахимса с правилно разбиране. Историята е копирана от тук (http://www.ramakrishna-vivekananda-bg.info/Sri%20RK%20Kathamrita/SECTIONI/SRK1-6-2.htm)
“Чуйте друга история. Едни говедарчета пасели стадата си в поле, в което живеела страшна и отровна змия. Всеки внимавал поради опасността от влечугото. Веднъж един брахмачарин минавал през това поле. Говедарчетата го настигнали и му казали: ‘Святи човече, молим те не отивай нататък. Там има една ужасна отровна змия. Брахмачаринът отвърнал: ‘Деца, няма значение. Не се страхувам от нея. Знам една мантра.’ Като рекъл това, той тръгнал в онази посока. Нито едно говедарче не го придружило от страх. И ето, змията се появила с вдигната качулка пълзейки бързо към него. Но когато се приближила, брахмачаринът изрекъл мантрата и виж ти! – змията паднала в краката му като дъждовен червей. ‘Е,’ казал святият човек, ‘Защо ходиш насам-натам и пакостиш на другите!? Ела, ще ти дам мантра. Повтаряйки тази мантра ще развиеш любов към Бог, ще Го достигнеш и желанието ти да навредиш на другите ще те напусне.’ Като казал това, той дал мантрата на змията. След като получила святото име, змията се поклонила пред своя Гуру и попитала: ‘Господине, каква садхана трябва да изпълнявам – кажете ми, моля ви.’ Нейният Гуру казал: ‘Повртаряй тази мантра и освен това недей да вършиш зло на никого. Пак ще дойда’ – рекъл брахмачаринът, преди да си тръгне.
“Минали няколко дни. Говедарчетата забелязали, че змията вече не хапе. Дори когато я удряли с камъни, не се ядосвала. Била станала като дъждовен червей. Веднъж едно говедарче отишло при нея, хванало я за опашката, завъртяло я над главата си, след което я блъснало няколко пъти в земята. Змията повърнала кръв и изпаднала в безсъзнание. Тя не можела да помръдне. Говедарчетата помислили, че е умряла. Затова си заминали.
“Късно през нощта змията си възвърнала съзнанието. Тялото й било начупено и тя нямала сили да се помръдне. Бавно и с големи мъки изпълзяла в дупката си. След няколко дни, когато станала слаба като скелет от глад, започнала да излиза от дупката си по веднъж нощем и да търси храна. От страх от момчетата не излизала през деня. След посвещението си с мантрата, тя вече не причинявала вреда на никого. Преживявала доколкото може от листа и плодове паднали от дърветата.
“След около една година брахмачаринът отново преминал по същия път. Когато стигнал до мястото, той потърсил змията. Говедарчетата му казали, че тя е умряла. Но брахмачаринът не можел да повярва на това. Той знаел, че змията е получила мантра и следователно било изключено да е умряла, преди да е видяла Бог. Затова той започнал да претърсва местността и да я вика с името, което й бил дал. Чувайки гласа на своя Гуру, змията излязла от дупката си и му се поклонила почтително. Брахмачаринът попитал: ‘Как си?’ Змията отговорила: ‘Добре съм, господине.’ Брахмачаринът отново запитал: ‘Но защо изглеждаш толкова слаба?’ Тя отвърнала: ‘Святи господине! Вие ме помолихте да не наранявам никого. Затова живея от листа и плодове. Може би затова съм отслабнала толкова много.’ Змията била развила, видите ли, качеството на саттва. Ето защо не се гневяла на никого. Тя била забравила, че говедарчетата се опитали да я убият. Брахмачаринътрекъл: ‘Не може само храната ти да те е довела до това състояние. Със сигурност има нещо друго. Помисли си малко.’ Тогава змията си спомнила, че веднъж говедарчетата я били завъртели и блъснали в земята. Затова казала: ‘Святи господине! Сега си спомням всичко. Веднъж момчетата ме запокитиха силно в земята. Те са невежи. Не разбират каква промяна настъпи в ума ми. Как можеха да знаят, че нямам намерение да ухапя или да навредя на никого? Брахмачаринът казал: ‘Срамота! Толкова си глупава, че не знаеш дори как да се предпазиш. Това, което ти забраних беше да хапеш което и да е живо същество. Но защо не ги изплаши чрез съскане?’
“Човек трябва да съска на лошите хора, за да може да ги плаши, така че по-късно те да не могат да му навредят. Но той не трябва да инжектира отрова в тях или да ги наранява.”