“Яж, моли се и обичай” на Елизабет Гилбърт е препоръчаното от нас заглавие за тази седмица.
Една лична история споделена без големи претенции. Разказана с чувство за хумор и искренност. Прави ни не само съпричастни, но и на места припознати в перипетиите на главната героиня.
Чете се с голяма лекота и усмихва. Провокира да погледнем ретроспективно собствения си ум, емоции, избори, живот.
Избрахме откъс, в който авторката разказва йога, но самата книга не е за йога, просто има и откъс за това.
“— Защо практикуваме йога?
Веднъж учителят ни зададе този въпрос в Ню Йорк по време на доста труден сеанс по йога. Всички бяхме прегънати в онези изтощителни странични триъгълници и учителят ни караше да задържим позата по-дълго, отколкото на нас ни харесваше.
— Защо практикуваме йога? — попита отново той. — За да не сме толкова прегърбени, колкото съседите си? А може би има по-висша цел?
“…Единение между ума и тялото…”
Санскритската дума йога може да бъде преведена като „единение“. Тя произлиза от корена юдж, който означава „впрягам“, тоест отдаване на непосредствена задача с волска дисциплина. А непосредствената задача при йога е да постигнеш единение — между ума и тялото; между отделния човек и Бога; между мислите ни и източника им; между учител и ученик и дори между нас и нашите понякога сковани съседи.
На Запад познаваме йога предимно чрез нейните вече известни упражнения за гъвкавост на тялото, но това е само хатха йога, само един клон на философията. Древните са развили това физическо разтягане не заради собствената си атлетичност, а за да отпуснат мускулите и умовете си, с цел да се подготвят за медитация. В края на краищата, трудно е да седиш неподвижно часове наред, ако те боли хълбокът и не ти дава да съзерцаваш своята присъща божествена природа, защото си зает да мислиш: „Ох… хълбокът наистина ме боли.“
“…Опит да намериш Бог чрез медитация…”
Но йога също може да означава и опит да намериш Бог чрез медитация; чрез научно изследване; чрез практиката на мълчанието; чрез религиозно служение или чрез мантра, тоест повтаряне на свещени думи на санскрит. Макар че някои от тези практики изглеждат по-скоро хиндуистки по произход, йога не е синоним на хиндуизъм, нито пък всички хиндуисти са йоги. Истинската йога нито се състезава, нито изключва възможността за друга религия. Може да използвате своята йога — своите дисциплинирани практики за свещено единение, — за да се доближите до Кришна, Исус, Мохамед, Буда или Йехова.
По време на престоя си в ашрама срещнах последователи, които се представяха като активни в религията си християни, евреи, будисти, хиндуисти и дори мюсюлмани. Срещала съм и хора, които по-скоро изобщо не искаха да говорят за своята религиозна принадлежност, но трудно можем да ги обвиняваме за това в нашия заядлив свят.
“…освобождаване от присъщите на човешкото състояние недостатъци…”
Пътят на йога е към освобождаване от присъщите на човешкото състояние недостатъци, които тук съвсем опростено ще определя като мъчителна неспособност да поддържаме удовлетворение. Различните философски учения през вековете са намерили различни обяснения за очевидно присъщото на човека увредено състояние. Даоистите го наричат липса на равновесие, будизмът го нарича невежество, ислямът обяснява нещастията ни с недоволството от Господ, а юдео-християнската традиция отдава всичките ни страдания на първородния грях. Фройдистите казват, че нещастието е неизбежен резултат от сблъсъка между естествените ни импулси и нуждите на цивилизацията. (Както го обяснява приятелката ми Дебора, психоложката: „Желанието е недостатъкът в дизайна.“) Според йогите обаче човешката неудовлетвореност е прост случай на сбъркана самоличност. Нещастни сме, защото смятаме, че сме обикновени индивидуалности, сами със своите страхове и недостатъци, със своето негодувание и тленност. Погрешно вярваме, че нашето малко, ограничено его съставлява цялата ни природа. Пропуснали сме да разпознаем своята по-дълбока, божествена същност.
“…Върховната същност е нашата истинска самоличност…”
Не осъзнаваме, че някъде вътре в нас наистина съществува върховна същност, която винаги е хармонична. Върховната същност е нашата истинска самоличност, универсална и божествена. Преди да осъзнаете тази истина, казват йогите, винаги ще бъдете отчаяни — схващане, чудесно изразено в гневния стих от гръцкия стоик Епиктет: „Ти носиш Бог в себе си, нещастнико, и не го знаеш.“”