“Сидхарта” на Херман Хесе – за дългото пътуване през живота

“Сидхарта” на Херман Хесе се определя като шедьовър.
Книжката е разказ за житейските премеждия на главния герой Сидхарта. Авторът ни води през различните периоди от живота на Сидхарта като ангажира вниманието ни емоционално и в същото време провокира размисъл.
Написана още в далечната 1922г., книгата е напълно актуална и днес. Вътрешните борби на човека, търсенията на смисъл и реализация са реални за хората в съвремието също, колкото и в миналото.
Краят на творбата е пропит със спокойствие, което заразява.

Ако сте чели и друга литература по темата, ще намерите много повтарящи се идеи между различни автори от различни епохи. Идеи от учението на Свами Вивекананда, Екхарт Толе, будизма и т.н.

Ето и кратък откъс от края на книгата:

“…Знанието може да бъде споделяно, но не и мъдростта…”

“Не се шегувам. Само казвам какво съм открил. Знанието може да бъде споделяно, но не и мъдростта. Човек може да я открие, да живее с нея, да се остави да бъде носен от нея, да върши с нея чудеса — ала тя не може да бъде изричана и проповядвана. Още като младеж понякога прозирах тъкмо това и тъкмо то ме накара да обърна гръб на учителите.

Стигнах и до една друга идея, Говинда, която сигурно пак ще сметнеш за шега или за глупост, ала тя е най-добрата ми мисъл. Чуй я: обратното на всяка истина също е истина. Искам да кажа, че една истина може да бъде изречена и загърната в думи само тогава, когато е едностранна. Едностранно е всичко, което може да бъде обхванато с мисъл и изречено с думи — то е едностранно, половинчато, лишено от цялост, от завършеност, от единство. Когато възвишеният Гаутама проповядваше учението си за света, той трябваше да го раздели на самсара и нирвана, на заблуда и истина, на страдание и избавление. Другояче не може, не съществува друг път за онзи, който иска да проповядва.

“…никога не е нещо едностранно…”

Ала самият свят, всичко, което съществува край нас и вътре в нас, никога не е нещо едностранно. Никога един човек или една постъпка не е изцяло самсара или изцяло нирвана, никога човек не е изцяло светец или изцяло грешник. Така само ни се струва, тъй като сме подвластни на заблудата, че времето е нещо, което съществува.”