Имало едно време много богат човек, който страдал от болки в очите. Той се посещавал какви ли не лекари, знахари, церители. Опитвал всякакви лекарства и лечения, но нищо не помагало, а състоянието му продължило да се влошава.
В търсене на лек, той чул за монах, за който се говорело, че можел да лекува всякакви очни проблеми. Богаташът отишъл при монаха и получил следния съвет. За известно време, за да се успокоят очите му, той трябвало да концентрира погледа си само върху зеления цвят и да не поглежда никакъв друг. Това било странно предписание, но богаташът бил отчаян и решил да опита.
Наел група бояджии и закупил няколко варела зелена боя. Наредил на бояджиите да го следят и щом погледът му се насочи в някоя посока, те бързо да боядисват мястото зелено.
Бояджиите по цял ден тичали в различни посоки и боядисвали всичко около богаташа.
След един месец монахът отишъл на посещение при богаташа да види как върви лечението. Като видял цялата къща – стените, масите, вратите, порозорците, посудата за хранене и всичко останало оцветени в зелено, прихнал да се смее.
На богаташа казал:
“Много по-лесно щеше да е, да си купиш чифт очила със зелени стъкла, вместо да опитваш да оцветиш целия свят в зелено.”
По подобен, на богаташа, начин ние опитваме да оцветим света според нашите изисквания. Да променим целия свят е невъзможно. Много по-добре е да променим гледната си точка, перспективата на виждане на света, своето собствено разбиране.