Един човек засадил роза, поливал я редовно и точно преди да цъфне решил да погледне как се развива. Той видял пъпката, която скоро щяла да се отвори, но забелязал и тръните по стъблото и си помислил: „как е възможно красиво цвете да се появи от растение притиснато от толкова много остри бодли?
Натъжен от тази мисъл, той спрял да полива розата и точно преди да разцъфти тя увехнала.
Така е с много хора. Всяка душа e една роза. Божествените качества са засадени у нас по рождение. Растат сред тръните на нашите грешки. Много от нас като се вгледат в себе си виждат само тръни, недостатъците.
Отчаяно смятаме, че нищо добро не може да излезе от нас. Отказваме се да поливаме доброто в нас и накрая то увяхва и никога на реализираме нашия потенциал.
Някои хора не виждат розата в себе си; някой друг трябва да им я покаже. Един от най-големите дарове е да успееш минавайки през тръните да откриеш красивия цвят в себе си и в другите.