История, така като е разказана в “Силата на настоящето” от Екхарт Толе
Съндъкът с богатства
“Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат.
„Да имаш малко дребни?” – смънкал просякът, протягайки по навик старата си бейзболна шапка.
„Нямам какво да ти дам” – отвърнал непознатият. После попитал: „Какво е това, върху което седиш?”
„Нищо – отвърнал просякът. – Някакъв стар съндък. Седя на него, откакто се помня.”
„Поглеждал ли си някога вътре?” – попитал непознатият.
„Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо.”
„Я погледни” – настоял непознатият. Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че съндъкът е пълен със злато.
Аз съм този непознат, който няма какво да ви даде и който ви казва да погледнете вътре. Не в съндъка, както в притчата, а още по-близо – вътре в себе си. Чувам ви да казвате: „Но аз не съм просяк.”
Просяк е всеки, който – дори и да има големи материални богатства – не е намерил своето истинско богатство, а то е струящата радост от Битието и дълбокият и непоколебим мир, който идва с него. Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобрение, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище, в което не само, че е включено всичко това, но и то е безкрайно по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.”