Свадхяя е санскритски термин, който има два корена сва (себе) и адхяя (изучавае).
В процеса на себе-изучаване се стремим първо да развием способността си да наблюдаваме без да се идентифицираме с обекта на наблюдение.
После да преживеем с пълна яснота, кой е наблюдаващият, каква е неговата същност.
Явления с нетрайна природа
Отдръпванете в позицията на наблюдател (драща) ни позволява да погледнем по-обективно природата на различните явления.
Според йога философията мислите, емоциите, поведението, навиците, са аспекти у човека, които непрекъснато се променят, според влиянието на гуните (тамас, раджас, сатва), според нивото на енергия и т.н.
Като развием способността си да набюдаваме ще забележим, че нашите мисли, нашите реакции не са константни. Редуват се радост, тъга, вдъхновение, отчаяние…
Набюдателят осъзнава тези ментални състояния и тяхната временна природа.
Практиката ретроспекция, например помага да се установим в тази позиция на независим наблюдател.
Различните състояния, които наблюдаваме се сравняват символично с облаци, които скриват небето. Докато се идентифицираме с тези променливи мисли, чувства физически усещания, ние не можем да видим небето.
Сoгиал Ринпоче (автор на книгата “Тибетска книга за живота и смъртта”) дава пример, че издигането на самолета над облаците е моментът, в който можем да зърнем небето.
Издигането на самолета е символ на установяването ни в позицията на наблюдател. Като драща вече осъзнаваме мислите, чувствата, навиците, поведението (облаците), но не се идентифицираме с тях. Разграничаваме облаците от небето.
Преживяване същността на наблюдателя
Процесът на самоизучаване (свадхяя) продължава към търсене на същност у нас, която е неизменна. Търсене на небето.
Един от начините за постигане на подобна реализация е чрез освобождаване на пространство, в което преживяването на тази неизменна природа става спонтанно.
Това можем да стане, чрез техника като антармауна.
В антармауна пътят води от външния, през вътрешния шум, към вътрешната тишина.
В тази тишина йоги и мистици казват, че е нашата истинска природа, непроменливото себе.
И така свадхяя, себе-изучаването има тези два етапа:
- Разпознаване, на всички погрешни идентификации с неща, които правим (професия, хоби и т.н., ако те изчезнат, ние пак оставаме). Идентификации със социални роли (когато някоя социална роля отпадне нас пак ни има), с мислите, чувствата, навиците, поведението, (когато те се променят, отпадат нас пак ни има). Tова разпознаване в началото е само интелектуално, разбираме и/или вярваме, че е вярно, но същината е, чрез практика да се стигне до преживяване на това състояние на отделяне.
- Достигане до себето, което е същинската природа на самия набюдател. Природа, която остава, всред всичко друго, което изчезва.