Оригиналната статия: Yoga and The Psychic Child, Swami Niranjanananda Saraswati,
A satsang at Ganga Darshan 1989 можете да намерите тук
http://www.yogamag.net/archives/1990/bmar90/psychil.shtml
Според йога, идентичността на бебето в утробата не се различава от тази на майката,
неговото хранене и растеж зависи изцяло от нея. Ще разгледаме три аспекта на това вътре-утробно развитие преди да се спрем на идеята за мантра. Първият е директно въздействие на ума на майката върху нероденото дете; вторият аспект се отнася до възможността на нероденото или новороденото да разпознава определени думи и да отговаря на тях; третият аспект е свързан с впечатленията, които майката оставя в детето чрез своето отношение и поведение.
Три аспекта на идентичност:
1. Настроението на майката
първо във връзка с отношението и поведението: ако има напрежение в ума на майката, или чувства на безпокойство, депресия или негативна рамка на ума, тогава нейното дишане, сърдечен ритъм, активността на жлезите и отделянето на хормони в тялото ще повлияе, на тялот
о на детето. Чувствата, които възникват определят отделянето на определени хормони, които преминават и към бебето.
2. Език
Второ, ние всички, кореспондираме на определен език и група от думи, защото това е инструмента, с който се разбираме. Може да сте владели два или три езика, но ако в западните държави започнете да говорите китайски или хинди, японски или арабски, на човек,който не разбира тези езици, това не променя нищо. Но ако говорите английски, който е разбираем, думите създават емоция, чувство, желание.
Концепцията и разбирането на определен език, естествено, автоматично се предава на детето чрез реакцията на майката. В Индия на повечето места говоримия език е хинди, хинди автоматично се предава на детето чрез същия процес на улавяне на реакциите на майката от бебето. Така продължава несъзнателна тренировка, която формира нашите реакции.
Когато чуете думата :“идиот“ или „състрадание“ вие реагирате по определен начин, тази реакция достига и до детето. Семената на техните реакции към думата „баща’“, „майка“, „глупав“, „добър“, вече са там и могат да повлияят върху тях (децата) по положителен или негативен начин. Всичко зависи от майката. Казва се, че в момента на раждане, детето реагира на всеки звук от неговия майчин език, с определена мускулна дейност или движение. Това е напълно естествено, защото семената на реакциите, семената на чувствата, които идват с езика или думите, вече са посяти у детето още в утробата.
Пъпната връв е физическата връзка, която позволява да се осигурят необходимите вещества за растежа и развитието на детето. Ако тялото на майката не е чисто, токсините въздействат върху плода въпреки защитния механизъм, който е изграден в мрежата на пъпната връв. В индийската култура се подчертава важността на това майката да води много благочестив, балансиран и хармоничен живот. Може би днес не става така, но идеята съществува. Традиционно, в периода на бременност, работата трябва да се преустанови и да се обърне повече внимание на слушане на различни духовни вдъхновяващи истории, сатсанги, повтаряне на мантри и т.н. днес дори на запад предупреждават майките да не поемат течности и храни, който мога да имат негативен ефект върху нероденото дете и да избягват всякакво менатлно напрежение, раздразнение, притеснения, които също могат да повлияят на бебето в утробата.
3. Полето на ума
Това е третият аспект, създаването на впечатления на нивото на ума, програмирането на това поле на ума. На сатсанг, който Свамиджи даде в Траямбакешвар, той каза, че, душата влиза в утробата след четвъртия месец, което е и според вярването на индийската традиция и след това, трябва да се съблюдава контрол, над мисловния процес, емоциите, желанията и да се запази позитивно отношение към живота. Това е така, защото след като душата влезе в утробата, съзнанието е широко отворено за всякакъв вид информация, с която бъде захранено. Програмирането на ума започва с получаване на информация от реакциите на майката и езиковото обучение.
Това е известно като самскара. След четвъртия месец, каквато информация се предаде на детето, се смята за посяване на семе, на някаква самскара. Създаването на самскара означава програмиране на ума да действа и реагира по определен начин. Има много примери за хора, които са били научени на различни свещени текстове или науки още в утробата. Такъв е примера за сина на Арджуна, Абхиману от войната на Махабхарата, научил стрелбата с лък в утробата на майка си. Друга история е тази за Ащавакра, светец, който имал недъзи на осем части от тялото си, но познавал всички Веди още в утробата.
Мантра и психичното развитие
Нашето разбиране за мантрите е, че те не означават нещо определено. Те са комбинации от различни звуци или вибрации, които стимулират различни области на нашата латентна същност. Трябва да се прави разлика между мантра и молитва . Когато повтаряме мантра, която не носи никаква емоционална връзка, такава например е Со-хам, ще има различен ефект, различно влияние върху детето, от това, ако повтаряме “ О господи, дари ме с това или с друго, направи детето ми щастливо и преуспяващо в живота“. Со-хам, без връзка с някакво значение, само звука на вдишването и издишването. Ефектът ще е различен от този на всяка молитва, била тя на санскрит, латински, английски или хинди, защото при всяка молитва има емоция, която е важна за нас.
Усещането „аз се моля и някой ме слуша“ е връзка, което изграждаме между себе си и тази концепция. При мантрата няма такава връзка докато не създаваме никакво религиозно или философско значение на мантрата. Мантрата „ом намах шивая“ е силна. В момента който решите, че тя е обвързана с Шива, като идеята за фигура на Бог, повторението на мантра ще се превърне в молитва, защото се свързва с мисълта „ повтарям името на Шива“ Мантрата „ом намо нараяна“ ще стане молитва, ако започнете да си мислите за Вишну. Веднъж щом приемете идеята, че повтаряте мантра за някого, тя става молитва, ако не знаете, не взимате под внимание това, мантрата ще работи, върху психиката на личността.
По време на бременността се смята, че ако майката пее или повтаря мантри, мислено или на глас, с пълна концентрация, тя постига състояние на единение в ума. Това състояние на концентрация и осъзнаване на мантра, ще програмира ума на детето по такъв начин, че неговото психично пробуждане да стане по-лесно. Това е концепцията за психичните деца или в Западната терминология, годините на водолея, когато всяко новородено ще има по-добра интуиция, по-фина психика, по-добър контрол над способностите си. Ако можем да създадем такива впечатления в ума на детето чрез мантра; ако майката се справя добре, тоест няма външни фактори, които разсейват; ако има добра атмосфера, тази атмосфера, също ще помага на майката да се концентрира, фокусира и центрира в себе си и ще е допълнителна подкрепа, при изграждането на умственото поле на детето.
Едно нещо е важно да се запомни, повтарянето на мантра по време на бременността няма да направи детето духовно. Целта не е да правите някого духовен. „Духовността“ е състояние на личността, което се проявява естествено и спонтанно. Някой е духовен, друг не е, дори и да е много възприемчив, интуитивен и психичен. Духовността е признак на определено състояние на ума и съзнанието. Целта на повтарянето на мантра е да направи ума максимално податлив за естествено и спонтанно развиване на така наречените „латентни способности“. Тези способности може да са спящи у нас, но да се проявят у детето след раждане, защото вече сме изградили, път към психиката на детето. Ако може да се осигури, определен дисциплиниран начин на живот, тогава детето ще достигне лесно до ума чрез своите естествени усилия.
Обучение на детето
За да може да се доразвие този процес детето трябва да бъде научено на три неща на осем годишна възраст, точно преди пубертета, преди да се активира бомбата на физическите промени. Първото е асана, за да се овладее взрива и да се създаде балансирано развитие и активност на жлезите и хормоналната система. Второто е пранаяма, за да не се обърка полето на ума от напрежение и ситуациите, които естествено се внасят в ума на детето. Третото е мнатра за да да има отворен достъп за психичното развитие и пробуждане на способностите. Преди това не е възможно, но практикуването на асана, пранаяма и мантра от осем годишна възраст позволява подходяща балансирана дейност на сензативната и моторно нервната система.
Обучението, анализирането, координирането и комуникацията, официално започват осем годишна възраст, макар че неофициално започва много преди това. Започваме обучението си, с искреност, постепенно добиваме контрол над себе си, тялото, процеса на мислене, но от около осмата година започва безпорядък в цялата система на детето. Възрастните смятат, че децата трябва да бъдат обучавани по определен начин. Може би мислите, че в един час, десет минути учене и петнайсет не-учене, че ще осигурят необходимата за детето почивка така, че то да не става раздразнително или неспокойно. Това е нашата гледна точка, но погледнато от страна на детето, за него всяка минута от деня е обучение, макар и не вербално или академично. Каквото и да вижда или възприема, каквото и да преживява, ( дори глад, вжажда или удовлетворение) всичко се анализира. Всички взаимоотношения на детето с родителите – „татко искам това; мамо, искам онова; не харесва това“ и техните реакции, са образователни. Как вие реагирате, влизате през врата, сядате на дивана – е част от обучението за детето. Как говорите с жена си или как тя отвръща, това са моменти от обучението. Всеки момент за детето е част от неговото образование, и то поглъща толкова много информация. В ранните етапи детето не е способно да филтрира ненужната информация и да съхранява само полезната., защото, интелекта още не се е развил. За да се избегне това претрупване с информация, се използва мантрата, тя позволява да се постигне концентрация още в ранна възраст. Мантрата, която се използва е гаятри и с нея се влага идеята че тя е за обучение. „ Ако повтаряш тази мантра, ще учиш по-добре и по-бързо“. Това се внушава целенасочено. Казва се също, че трябва да гледаш червените лъчи на слънцето докато я повтаряш. Тази мисъл също се внушава целенасочено, защото изгряващото слънце действа като символ, върху, който се фокусираш, иначе гледаш тук и там повтаряйки мантрата както ви скимне веднъж бавно после бързо, като мислите че това няма значение. Не можем да кажем на детето да затвори очи и всеки ден да си представя изгряващото слънце. За да създадем подходящи условия за ума на осем годишно дете да повтаря мантра ние казваме, „Виж трябва всяка сутрин да ставаш рано, за да видиш изгряващото слънце. Нали знаеш как изглежда изгрева? Той е червен. Докато гледаш изгряващото слънце повтори мантрата 21 или 30 пъти или 15 пъти. Защо? За да можеш да се обучиш добре. Ще имаш благословията а Сарсвати, Гаятри“. Все едно сте закачили морков на една пръчка и магарето се движи като следва моркова. Това е концепцията за медитация, но поднесена по динамичен начин. Вместо да гледат мислено слънцето те го виждат на хоризонта. Вместо да се върти насам натам и да повтаря мантрата, броиш колко пъти да я повториш. „добре ще я изпея 15 пъти“ и за това време, то е концентрирано. Но ако кажете на детето си да седне в ъгъла и да повтаря мантрата за известно време, скоро то ще започне да се почесва и ще дойдат маймунските номера. Много от човешката психология трябва да се използва, за да се контролира разпиляването на ума и да се подсили, детското внимание и концентрация.
Заключение
Определен режим трябва да се поддържа от момента на бременността до десет годишна възраст. Докато е бременна майката трябва да поддържа позитивно отношение и балансирано физическо състояние, за да има физическа чистота в нейното тяло. Нейните реакции да са балансирани, вместо да избухва при всякакви ситуации. Повтарянето на мантра е важно, защото концентрацията на майката предопределя възможността да бъдат развити психичните по-фини нива на ума на детето. След това когато стане на осем на детето се показват три важни неща: асана, сурия намаскар се препоръчва най-напред, пранаяма, препоръчителната е нади шодан; и гаятри мантра.
Не се стремим да учим асана, праняма, и медитация като такива, ние учим динамични форми на себеизразяване на детето чрез йога. Ако тази система се запази от момента на бременност, до десет години, тогава децата ще се адаптират добре към живота и ще развият способностите си да посрещнат живота с пълна увереност, спокойствие и осъзнаване.