Историите са от „Пътят на Дзен, костите на Дзен” със сътавител Пол Репс изд. Кибеа
Калният път
Тандзан и Екидо пътували веднъж по кален път. Продължавал да вали пороен дъжд. Зад един завой срещнали красиво момиче в копринено кимоно, пристегнато с широк колан, което не можело да прекоси разкаляния участък от пътя.
„Хайде, момиче,”казала веднага Тандзан, вдигнал я на ръце и пренесъл през калта. Екидо не казала нито дума до вечерата, когато отседнали в един храм. Вече не можел да се сдържи и рекъл: „Ние монасите не доближаваме жени, особено, когато са млади и красиви опасно е. Защо го направо?”
„ Аз оставих момичето там”, казала Тандзан, „ти още ли го носиш?”
Дискусия в замяна на подлсон
Всеки странстващ монах в Япония може да намери подслон в дзен-будистки храм, при условие, че предизвика и спечели дискусия върху същността на Будизма с неговите обитатели. Ако бъде победен трябва да напусне. В храм из северните области на Япония живеели двама монаси. По-големият брат бил учен, по-малкия – глупав и едноок. Един странстващ монах дошъл и поискал подслон, като надлежно ги предизвикал за диспут върху висшето учение. По-големият брат, уморен този ден от много учене, казал на по-малкия да го замести. „Иди и диалогът да се проведе в мълчание”, заръчал му той. Тъй младият монах и странникът седнали пред олтара. Не след дълго пътникът станал, отишъл при по-големият брат и казал: „По-малкият ти брат е страхотен победи ме.”
„Предай ми диалога” рекъл по-старият брат.
„Ами първо”, обяснил пътникът, аз вдигнах еин пръст, изразявайки същността на Буда, просветления. Той пък вдигна два пръста, в знак на общността на Буда и неговото учение. Аз вдигнах три пръста като символ на Буда, учението и неговите последователи, които живеят в хармония. Тогава той размаха пред лицето ми свит юмрук, показвайки, че и трите идват от едно проникновение. Така той спечели, аз нямам право да остана тук. С тези думи странникът напуснал.
„Къде е оня?”викнал по-малкия брат втурвайки се в стаята.
„Разбрах че си спечелил дискусията.”
„Нищо не съм спечелил. Ще го пребия от бой.”
„Кажи ми на каква тема беше спорът?” попитал големият брат.
„Ами в мига, в който ме видя, той вдигна едн пръст, за да ме обиди, като намекваше, че имама само едно око. Тъй като беше непознат реших да бъда вежлив с него и вдигнах два пръста, като го поздравявах, че има две очи. След това грубиянът вдигна три пръста, като искаше да каже, че ние двамата имаме общо три очи. Тогава аз побеснях и понечих да му ударя един юмрук, но той избяга и така приключи всичко.”