Пътуване до Индия 2010

След няколко месеца извън пространството на интернет, отново се връщам. От средата на ноември до преди няколко дни бях в Индия (снимки може да видите тук) .

Калкута – поклонение или духовен туризъм

Много интересен период изпъстрен с предизвикателства, прозрения и лични решения. Местата, които посетих не бяха много, но важни за мен. Първото място което посетихме беше Калкута. С нетърпение очаквах да видя няколко забележителности, които се считат за свещени. За мое най-голямо съжаление не бях достатъчно освободена от предрасъдъци и ментални идеи за това как трябва да изглежда едно духовно място и поради тези прични не успях да доловя духа на тези свещенни места.

Това, което усетих най-силно беше стаичката на Рамакришна Парамахамса в Дакшинешвар. По-късно едно момиче ми разказа история, коята отговаряше изцяло на моята ситуация. Изводът беше, че за да откриеш духовното трябва да видиш със сърцето си. Това беше едно от важните прозрения до които стигнах за себе си, не е достатъчно само да посетиш „свещено” място, умът трябва да е утихнал, сърцето чисто и отворено, за да усетиш божествената искрица. Иначе това, което хората наричат поклонение си е най-обикновен туризъм.

Рикхия и махасамадхито на Парамахамса Сатянанда

Втората спирка за нас беше Рикхия. Там срещнах най-големи предизвикателства. Условията, в които живеех ми показаха, колко много съм зависима от комфорта на личното пространство. В Рикхия буквално нямах такова.

Другото предизвикателство за мен бяха непрекъснатите промени, които се случваха всеки миг, там не можех да разчитам на сигурността че знам какво следва после.

Най-значимото събитие беше Махасамадхито на Парамахамса Сатянанда. Махасамадхи е моментът, в който голям Учител, светец избере да напусне физическото си тяло. Много хора плакаха за Парамахамса Сатянанда, но аз усетих неговото присъствие разтворено в природата, дърветата, небето на Рикхия, а също и концентрирано в едно пламъче, което запалиха в негова чест. Там в Рикхия посрещнахме Нова година, сутринта на 1.01.2010 имаше кратък сатсанг със Свами Ниранджан и Свами Сатсанги. Това което помня ярко беше посланието на Свами Ниранджан, да поддържаме пламъчето на нашата вяра да гори в сърцето ни. И също че можем да направим това, като опитваме по-често да си спомняме вдъхновяващите моменти, думи и срещи с учители, вместо да позволяваме на ума да се установява в негативни мисли.

Връщане в Мунгир

По-късно заминахме за Мунгир, където се намира Ганга Даршан и живее нашия учител Свами Ниранджан. Имахме късмета да присъстваме на поредица от сатсанги с него. Ето някои от нещата, на които обърна внимание.

• Различните видове йога са като отделни органи в тялото и ние трябва да поддържаме всички системи, за да може цялото тяло да функционира;
• За приоритетите на нашите желания : ”слепия трябва да поиска да има зрение, а не просто да види слънцето”,  ако искаме да видим трансцеденталното трябва да се подготвим, да развием подходящ инструмент. Това прави йога, разширява нашето съзнание, за да стане подходящ инструмент
• Едно от най-важните качества, които трябва да развием, за да живеем в хармония със себе си и хората около нас е разбиране;
  Други ценни препоръки си извадих при четенето на книгата “Упасана”, която една от Свамитата на ашрама ми препоръча да  прочета то някои от нещата:
• Човек сам сътворява съдбата си чрез мисленето и действията. Той също може да промени съдбата си. Той е господар на своята съдба. Няма съмнение в това ( затова е важно личното усилие);
• Ако има нещо, което може да промени сърцето много бързо това са музиката и танца;
• Гуру ти показва пътя. Той те насочва и води. Мантрата, която ти дава Гуру е главният ключ, който отваря ключалките на твоя живот;
• санкалпата трябва да идва от моменти на вдъхновение, когато си имал възможност да чуеш най- дълбоките желания, идващи отвътре. Твоята санкалпа ти е била разкрита от дълбините на твоето същество.

Ришикеш – край бреговете на Ганга

В края на този месец Свамиджи отново даде поредица сатсанги на тема карма и карма йога, но на тях ще отделя повече внимание в отделна статийка. От Мунгер тръгнахме към Делхи и през целия път имах усещането, че някаква позитивна сила ни закриля. От Делхи много бързо поехме към Ришикеш и отново имах това усещане, сякаш ангел хранител бдеше над нас, всичко течеше много плавно.
Ришикеш в миналото е било духовно средище на много духовни търсачи. Там е правил усилена садхана и Свами Шивананда Гуруто на Свами Сатянанда.

В Ришикеш, цветът на Свещената Ганга е неописуем, цвят на вода, който не бях виждала досега. Като синкаво зелен елмаз. Малко над самия град, реката се вие сред високи хълмове, а бреговата ивица е посипана със сребрист, фин като прашец пясък и на места скали в причудливи форми. Там малко по-нагоре откриваш тишина. Вечерите на брега на Ганга при нашето хотелче се правеха ритуали, с които се почита реката. Пеене на мантри, поднасяне на ладийка с цветя, плодове и запалено пламъче на свещ. Докато наблюдавах това вечерно арати, усещах как човека и природата са в унисон, много красиво. И там Ганга на е просто водоем, който човека контролира, а сила, която хората почитат с благодарност и респект, защото дава живот. Затова наричат Ганга, Ма – майка.

Другия аспект на Ришикеш беше порасналия туристически интерес, многото сергии пълни с неща, които лесно увличат ума. И не на последно място, крадливите маймуни, които никак не се притесняваха да дръпнат от ръката ти всяко нещо, което им изглежда като храна. На нас се опитаха ни откраднат плик с домати :–)

От Харидвар към Наинитал

Следващата ни спирка беше Харидвар, но за там си дадохме време за отдих само един ден и една нощ, рано другата сутрин пътувахме към Наинитал. Харидвар е град с много гатове (места за потапяне във свещената Ганга), а също и един от градовете където се провежда Кумбха мела. Ние случихме момент, в който  нямаше такива големи потапяния, нито много учители. Само по улиците виждахме различни рекламни плакати с лица на Гурувци.

Наинитал е високопланински град (на 2000 м надморска височина), в подножието на Хималаите, разположен около красиво езеро. Има легенда, в която се разказва, че когато различни части от тялото на богинята Сати са били разпръснати из различни части на Индия, едното и око е паднало там и това е езерото, кото днес виждаме.
Много чист град с невероятна природа и още повече тишина. През  един от дните посетихме един храм на Хануман, вълшебно място. Почти нямаше хора и това, което се чуваше беше природата и камбаните, които се намираха пред всяко храмче. Друг ден посетихме ашрама на Ним Кароли Баба.

Пътуване до Хейдакан

След Наинитал решихме да отидем до мястото на Бабаджи от Хейдакан. Пътуването беше по много виещи се пътища, които ту се изкачваха, ту слизаха надолу. Накрая стигнахме, долу покрай една река е разположен ашрама.

Учител Бабджи вече не е във физическо тяло, но неговите ученици и последователи опитват да следват учението, което той е оставил. Самото място като разположение и невероятно закътано, откъснато и буквално сякаш извън времето и пространството. Имах усещането че съм на друга планета.

Красива част от техния дневен режим е ритуалното взимане на баня в 4ч. сутринта в реката. Реката малка, но кристално чиста и с не много студена. Едната сутрин дори и аз си позволих да опитам това потапяне, облечена в специална дреха още преди слънчевите лъчи. Отново това усещане, че не си откъснат, че не съществува отделен от вселената, но си в нея и тя е в теб. Другото което много харесах, бяха аратитата, които правеха сутрин и вечер. Пеенето на мантри е една от основните практики, които е оставил Бабджи.

Цивилизацията на Делхи

От Хейдакан (място на абсолютна тишина) моето пътуване из Индия завърши в Делхи.
Делхи за нас беше място за покупки, пазарене, надлъгване и връщане към цивилизацията. В някои отношения Делхи е съвсем съвременен град, в други виждаш онази страна на Индия, която натъжава.

Индийци ме питаха няколко пъти дали ми харесва в Индия. Трудно е да дадеш еднозначен отговор за толкова разнородно място. Нямам романтична идея за тази страна, хората там не са по-щастливи отколкото на други места, по-непринудени са за някои неща, не за всички. Не всички индийци са много духовни, някои са просто религиозни, други дори не са религиозни. Но и там има търсачи и това е страна, с много учители, много духовни традиции, които са оставили различни предписания как да разширим осъзнаването си, да реализираме знание, преживяване за трансцеденталното, за Бог. Природата на Индия е невероятно разнообразна и казвам това без да съм посещавала Южните части на континента. Ритуалите  са много магически. Храната много люта, но сладките неустоими.

Индия е интересна и различна от това, което имаме ние като традиции, на стария континент, и различна  сама по себе си в отделните части. И за да можеш да се движиш по-леко там, трябва да се научиш да следваш своята посока, но без да се съпротивляваш твърде много на общия поток на живота.