Вселената (The universe)
Руми
Какво ако някой каже на зародиша в утробата,
„Извън твоя свят на черна празнота
Има необикновена подредена вселена:
Просторна земя покрита с вкусна храна;
Планини, океани и равнини
Ароматни овощни градини и засети ниви
Светло небе отвъд твоя хоризонт
Със слънце, лунна светлина и безброй звезди
И че там има вятър от юг, север и запад
И градини пълни с ароматни цветя
Като на тържествен сватбен ден
Чудесата на този свят не могат да се опишат
Какво правиш ти, живееш в тъмен затвор,
Пиеш кръв през тънка сламка?”
Но утробата е единствения свят, който зародиша познава
И няма да бъде впечатлен от такива изумителни истории, просто ще каже:
„Ти си луд. Всичко това е измамна фантазия”
Един ден ще се обърнеш назад и ще се засмееш на себе си.
Ще си кажеш, „Не мога да повярвам, че съм спал толкова дълбоко
Как забравих истината? Колко нелепо повярвах, че тъгата и болестите, са нещо повече от сън.”
Няма нищо ново, което да получиш
(There is nothing new to get)
Рамана Махариши
Няма нищо ново, което да получиш
Но от друга страна
трябва да изоставиш своето невежество,
което те кара да смяташ че си нещо различно от Блаженство.
От къде е това невежество?
От егото.
Проследете източника на егото.
Когато се изгуби егото остава само Блаженството.
Това е вечно, ти си Това, тук и сега…
Това е ключа за разрешаване на всичките ти съмнения.
Съмненията възникват в ума.
Ума е роден от егото.
Егото възниква от себето.
Потърси източника на егото и
Твоята истинска същност ще се разкрие.
Само това остава.
Вселената е само разширената твоя същност.
Не е различна от себето…