Желанията, които водят до реализиране на целта на нашето раждане на този свят.
Съществуват пет аспекта, от които идва склонноста към изпълнение на вътрешната цел: желание за живот; желание за знание; жажда за власт; желание за щастие и желание за мир. Тези пет неща работят съзнателно или несъзнателно в дълбините на всяка душа. Работейки те подтикват човек да извършва правилни или грешни действия и все пак тези пет аспекта служат на една цел осъществяването, на която води до изпълнение на смисъла на цялото творение.
“…желание за живот…”
Когато желанието за живот доведе до докосване със истинският живот на човек, живот който не е подвластен на смърт, тогава целта на това желание е осъществена.
“…желание за знание…”
Когато човек е успял да възприеме напълно знанието за собственото си аз, в което се открива божественото знание и мистерията на цялото творение, тогава целта на знанието е постигната.
“…желание за власт…”
Когато човек успее да се докосне до всемогъщата сила, тогава желанието за сила е осъществено.
“…желание за щастие…”
Когато човек е успял да открие щастието си в собственото си сърце, независимо от всички външни неща, целта на желанието за щастие е изпълнена;
“…желание за мир…”
когато човек е способен да се издигне над всички условия и влияния, които нарушават мира на душата. Открил е собствения си мир сред тълпите от хора, както и далеч от света, в този човек желанието за мир е задоволено.
Постигането на целта не се крие в изпълнението на едно или друго от тези желания. Целта е постигната с изпълнението на всичките тези пет желания, целта за която всяка душа е родена на земята.
Логичното и необяснимото знание
Знанието има два аспекта: единият аспект е знанието, което ние наричаме учене. Другият аспект е знаене.
Ученето идва чрез аргумент: “Така е защото това или онова”, това е знание.
Но има знаене, което не може да се обясни със „защото“. Може единствено да се каже, че е така. Не може да е нищо различно.
Знанието обвързано с неговото „защото“, е опровергавано хиляди пъти. Един учен, един изобретател, един знаещ човек има едни аргументи. Друг идва и казва „не мисля че това е така, аз открих истината, за това, което този, който е гледал преди не е възприел правилно“
Това винаги е било и ще бъде така с външното знание.
“…най-важното знание…”
Но с това знаене, което е най-важното знание, никога не е имали различия, няма и да има. Мъдреците, мистиците, пророците на всички времена, от всички краища на света, където са били родени, когато са се докосвали до релността на знанието, всички са се съгласили с това едничко нещо. И затова го наричат Истина.