Какво е сатя, защо ни е нужно да я развием, как днес можем да я практикуваме?
“Себето е истина. То може да бъде реализирано само като се казва истината и се съблюдава истинност чрез мисли, думи и дела. Има тринайсет форми на истината: истинност, уравновесено виждане, самоконтрол, липса на завистливо съперничество, прошка, скромност, издръжливост, липса на ревност, милосърдие, разсъдливост, безкористно човеколюбие, овладяване емоциите и реакциите, непрекъсната, състрадателна кроткост. Тези добродетели са постижими само за безсебичния.
Истина означава силата да се придържаш към позитивни принципи. Говори истината, но не по неприятен начин и не говори никакви приятни лъжи – това е вечна религия.”
Свами Шивананда
(цитатът е изваден от статия помесетена в списание YOGA, издавано от Шивананда матх, Мунгир, Индия)
На този етап всички живеем в своя егоистичен свят, който не е напълно затворен. В него сме допуснали, хора, които приемаме за наше семейство и приятели, но по-често използваме и тях за да служат на нашите нужди, да се грижат за нас, да ни дават сигурност, да ни развеселяват и т.н. Ако не си играят добре ролята им се сърдим и се спускаме по плоскостта на негативните прояви. Обвиняваме, само-съжаляваме се, гневим се, обиждаме се и т.н.
Ако можем по-често да си спомняме, че всичко, от което наистина имаме нужда може да се намери вътре в нас, че сменим посоката на целия си живот. Това не значи, че ще станем единаци. Когато пътуваме с влак и срещнем непознат в купето, с който ни е приятно да разговаряме по пътя ние си правим компания. И ни е леко да общуваме с него преди да се появят очакванията., Представете си егоиста в нас в някакъв момент се събужда и промърморва, „сега този отсреща трябва да ми помогне с багажа“. А непознатият, с който сме разговаряли, изобщо не се е досетил, че вече имаме роля за него – „носач“, че вече имаме очаквания и просто ни пожелава приятен ден и излиза от купето на спирката. И тогава нашата сатя тотално пропада съборена от ред неистини, „този е много невъзпитан“, „този е много безчувствен“ и т.н. Събужда се раздразнение, яд, обида. Вгорчава се нашия ден, защото не сме видели истинската истина.
Когато говорим за преодоляване на нашата егоистична природа и откриване на едно друго Аз зад нея, правим го, не защото така е морално, етично, а защото това ще направи живота ни по-лек, по-простичък и по удовлетворен.
А за да може да се следва тази препоръка, потокът не речта трябва да е доста по-съзнателен, но пък така днешният ден може да е част от нашата йогийска практика – практикуване на сатя. И ако е ден едно в тази практика, можем нищо да не променяме, а просто да бъдем наблюдателни какво казваме.