Тази първа история и краткия коментар след нея прочетох в книгата на Джак Корнфийлд.
Има една стара история за известен равин, който живеел в Европа.
Веднъж той бил посетен от човек, който пътувал с кораб по море от Ню Йорк, за да го види. Мъжът пристигнал, до мястото където живеел равинът, широка къща на улицата на един Европейски град. Човекът бил насочен към стаята на домакина, тя се намирала на тавана. Като влязъл госта видял, че учителя живеел в стая само се едно легло, стол и няколко книги. Човекът очаквал нещо повече. След като поздравил равина, мъжът попитал: „Равине, а къде са твоите вещи?” Равинът отговорил с въпрос.”А къде са твоите?” Гостът отвърнал” Но равине, аз само минавам от тук” и тогава учителя казал. „Аз също, аз също” 🙂
За да обичаме наистина и да живеем добре, е нужно, да разберем, да осъзнаем, че в крайна сметка ние не притежаваме нищо –нашите домове, колите, любимите ни хора, даже нашите тела. Духовната радост не идва от натрупването на различни притежания, а от способността да се отворим, да обичаме по пълноценно, да се движим и да бъдем свободни в живота.
За да обичаме наистина и да живеем добре, е нужно, да разберем, да осъзнаем, че в крайна сметка ние не притежаваме нищо –нашите домове, колите, любимите ни хора, даже нашите тела. Духовната радост не идва от натрупването на различни притежания, а от способността да се отворим, да обичаме по пълноценно, да се движим и да бъдем свободни в живота.
И още нещо по темата. Свамиджи е казвал в сатсанги, че не липсата на вещи, а непривързаността към тях те прави свободен. Можеш да си имаш любима ваза, която много харесваш, но ако тя се счупи, не се ядосваш, а просто си взимаш друга. Отделно, че доста често, пространството около нас с времето започва да се стеснява, защото натрупваме все повече вещи, без те наистина да са ни необходими, но понеже не можем да се разделим с тях и ги пазим и трупаме. Преразказвам и една история, която бях чела някъде, мисля че е от Свами Шивананда.
Имало цар, който притежавал дворец, богатство, предмети, слуги и т.н. В същия град имало и един йоги аскет, който притежавал една паничка, одеяло и тояжка. Хората смятали, аскета за свят човек, защото в техните очи той бил освободен от привързаност към материалните неща, а краля бил човек изцяло пленен от всичкия лукс, в който живеел. Веднъж се случило, така че пламнал пожар, който обхванал целия град. Царят изобщо не се замислил и за миг за богатството и скъпите предмети, а бързо хукнал да помага на другите хора да се спасяват. В това време на аскета, даже не му хрумнало да помага на някого, единствената му мисъл била, че трябва да спаси, и малкото, което има, паничката одеялото и тояжката. И от тази история можем сами да си отговорим, кой наистина е бил освободен от вещите и чувството за притежание. По важно е не как изглеждаме в очите на другите, за какво претендираме, а истинското ни отношение. 😉
А в книгата “Karma Sannyasa” на Парамахамска Сатянанда, може да прочетете, и за това, как да развием отношение на обич без привързаност към най-близките. Разбира се трябва време може да ни отнеме и цял живот, но е важно от време на време да се замисляме, защото всичко, което ни е карало да страдаме е било заради това отношение,„мое си е и не си ги давам”.