Божествено озвучаване – чувство на свързване, пълнота и спокйствие
Друго, което ме изумяваше и възхищаваше ежедневно бяха птиците. Не съм чувала такива необикновени песни. Сякаш те включват с невидим контакт към сърцето на природата ноколо. Докато слушаш ставаш едно с вятъра, слънцето, земята и небето.
Когато утринта беше облечена в бели мъгли техните песнопения бяха особено вълшебни бяха. В тези моменти вървях и мислено благодарях на това усещане в мен на свързаност с всичко наоколо, чувство на пълнота и спокойствие.
Имах дни, в които умът ми създаваше разни условия за преживяване на дълбока тъга и именно в тези моменти усещах как единствената сила, която можеше да повдигне духа ми беше природата.
Флората и фауната в ашрама и околността
Според Свами Крияатма, в района на ашрама Мангроув обитават над 80 различни вида птици, през различните сезони.
Растителните видове също са много разнообразни. Специфичното за дърветата е, че тяхната кора е много богата на масла и това ги прави много лесно запалими. Това и беше една от причините да има повишено внимание по отношение на безпоснаостта свързана с паленето на огън.
Имаха също няколко отровни змии, които излизат когато се затопли още малко, а също и два вида отровни паяци. Около ашрама венъж видяхме да подскача едно кенгурче, но някакво малко и го наричат лолаби.
Албум със снимки на природата около ашрама вижте тук.
Ежедневния режим я ашрама
В Ашрама имаше около 20 резиденти и когато всички от нашия курс пристигнаха мястото стана доста по-оживено.
Курсът беше много нтензивен. Всяка сутрин от 5.30ч. имахме клас асана, праняма, мудра, бандха, йога нидра или медитация с различни учители. После закуска, след това традиционно за ашрама пеене на бхаджани, различни за различните дни от седмицата.
След това имахме 30 мин. карма йога. После програмата продължаваше с поредица от лекции и почивки за чай и плодове.
Курсът – прилики и разлики между австралийци и европейци
От средата на първата седмица започнаха и нашите практически занимания, в които ние самите се редувахме да преподаваме под зоркия поглед на наблюдаетел от нашия курс, учител от академията и останалите няколко човека от групата, в която водехме заниманието.
След нашето преподаване получавахме коментари по система pip (positive, improvement, positive) един позитивен коментар, едно нещо, което да се подобри и още един позитивен. Само нашият съученик наблюдател и ментора накрая правеха по-обширен разбор на часа, който сме преподавали. Голямо беше моето удивление когато наблюдавах този процес, себе си пълна с „конструктивни критики“ и трудна на похвали и австралийците, супер любезни и окуражаващи в своите оценки. По-късно разговарях със Свами Крияатма който е глава на този ашрам. Споделих своите наблюдения и взаимно се съгласихме, че това е типична разлика в културата на европейците и австралийците. Не е правило, но сколнност.
Друга разлика, която намерих беше възприемането на йога. В Австралия все още йога се преподава много усилено във фитнес центрове. Гледа се на нея като система за поддържане на физическия тонус. Замислих се как е в България. Моят личен опит ми показва, че в България, йога може да се поднесе много по-открито в своята пълнота, защото хората са по-отворени и интересуващи се.
На курса бяхме три българки, аз и моя приятелка от предишните йога обучения към Европейската йога академия и една жена, която живее в Пърт и е карала предните си обучения в Мангроув.
За първи път изпитах гордост, че съм Българка, не че е нещо за хвалене гордостта, но беше ново за мен по отношение на националната ми самоопределеност.
Какво научих от курса?
Научих много модификации за хора, които имат трудности при класическите изпълнения на практиките.
За пореден път се убедих, че за да се постигне лично преживяване, по-малкото е повече. По-малко интелектуални обяснения, по-малко от цвета на учителя в преподаването, по-малко очаквания и предрасъдъци.
Харесах много нещо, което Крияатма повтори няколко пъти. Най-важното е да бъдем самите себе си; да споделяме йога докъдето я познаваме, без преструвки и театрлничене. Това също означава да намерим себе си; да се разграничим от социалната си маска.
Едно красиво напомняне – когато се наричаме йога учители трябва да го правим само с открито, осъзнато разбиране, че можем да споделим само отделен аспект от йога. Йога е наука за самия живот и не е по-силите ни да предадем тази дълбочина преди да сме преживели сами сътояние на пробуждане, медитация, самадхи.
Още едно нещо почувставх със сърцето: дори това, което можем да споделим, всъщност е поток от мъдрост, която няма нищо общо с нашата его-личност установена във форма, пол, име, биография. Тази вдъхновяваща мъдрост идва от сферата на висшето ни аз. То е свързано с мъдростта на цялото творение, на цялата вселена, това духовно себе, което е отвъд нашето интелектуално разбиране. В тази връзка всяко чувство на гордост „колко добър учител съм“ е израз на нашето невежество, неразбиране на този процес на учене. Това, което със сигурност трябва да съхряняваме е позицията на ученик, на садхак. Защото дори, когато споделяме йога ние учим чрез йога за самите себе си.
Киртаните
Нещо, което много ми хареса, в ашрама Мангоув, бяха киртаните. Не можах да разбера на какво се дължи този факт, но всички резиденти в ашрама пееха и то добре, с много сила и енергия. Пеенето на мантри е една от любимите ми практики и затова се радвах на бхаджаните и киртаните, които чух.
Две бяха особено силните преживявания за мен. Едното възможността да участваме в един от хаваните, който се направи на пълнолуние. Другото, да водя ашрамски сутрешен йога клас на хора, които бяха дошли на посещение в ашрама, а не само на моите съученици, както при другите практически занимания.
Запознах се с много различни хора и някои почувствах близки, като отдавнашни познати, но без привързаност. Сега след няколко дни си давам сметка, как всяка среща с нови хора; всяко потапяне в ежедневие различно от делничното,оставя своя отпечатък върху на. Всеки допир до нова култура ни променя. Промяната може да се забележи, когато се върнеш в рамките на познатото. Тогава осъзнаваш, че нещо в теб е по-различно от преди.
Хубаво е, интесесно е. Кара ме да си пожелая още много пътешествия, в които се отварят нови врати и прозорци, които да ме размислят и изваждат от навика на познатото, които да разбуждат заспалите сетива и да разчупват менталните програми, които следвам неосъзнато.