Още едно пътешествие свързано с йога
Австралия, Планината Мангроув, ашрамът, където се провеждат различни тренинги от Австралийската Сатянанда йога академия.
Курс за йога учители, на който имаше 52 участника. Австралийци, Новозеландци, една жена от Тайланд, няколко англичани, един швейцарец и една американка.
В края на резиденстския ни период от 23 дни трябваше да обобщим нашето преживяване, впечатление, усещане.
Отваряне, разширяване, нови простори
Моята дума беше отваряне. От момента на нашето излитане от София, започнаха да се отварят, нови гледки. Отваряха се врати, които ме подканяха да изляза от килията на собствените ми мисловни ограничения и предрасъдъци.
Пътуването ни мина през Турция и Китай за да стигнем до Сидни.
Турското летище не ми беше непознато. Колорита на поклонниците облечени само в бели дрехи или бели хавлии, тръгнали на поклонение към Мека, с изкушенията на различните лакомства, халви, локуми, баклави 🙂 бях виждала и преди.
На летището в Китай попаднахме в свят, който не познавах. Моето усещане беше за строг, взискателен, прилежен, но студен и малко плашещ свят. Без да сме нарушили закона през цялото време се чувствах, сякаш нещо съм сгрешила. На всяка крачка ни преглеждаха документите най-щателно и почти никой не се усмихваше. Летището е доста голямо и има къде да си заредиш лаптоп. Имаше и свободен интернет, но например няма достъп до facebook 🙂
Контрастът с летището в Сидни беше голям. Там всички бяха изключително любезни, което ни направи силно впечатление. Освен това имаше много хора над 50, които работеха, тоест няма предрасъдъци по отношение на възрастта, както например в България, където винаги се търсят „млади кадри“. Това по-късно разбрах е цялостна политика в Австралия, показва се уважение и оценяване на опитът, придобит на работното място през годините. Няма възрастова дискриминация.
С метро от Летището до Гасфорд
От летището с метро стигнахме до провинциално градче наречено Гасфорд. Пътуването до там беше невероятно красиво, линията се виеше из хълмиста област й преминаваше през мостове, защото имаше много широки просторни реки. Самият Гасфорд не ме впечатли с нещо особено, но хората ме изненадаха. Имаше супер много хора с татуировки по целите ръце и крака, с пиърсинги и прически в най-различни цветове. Хора, които в София не бих се усмелила да заговоря, защото ще ми се струват малко подозрителни, но тук в Гасфорд те работеха в банките и магазините. Когато попитах един мъж, с много татуировки и къси бермуди, служител в банка, за посоката, той беше супер любезен и благонадежден. В мен звънна камбанка, „не съди за нещата по външното“. От Гасфорд ни взеха с кола и около 50 минути пътувахме, надолу.
Самият ашрам е в планински район, но в долина на морското равнище, обградена от всякъде с хълмове. Те наричат това, което за мен си е гора, „буш“ или шубрак. Над ашрама нагоре по една пътека при разходка пеша 20 мин, се стига до едни червени пясъчни скали. 
Наричат ги пещерите, но скалите там всъщност образуват големи козирки и няма реално дълбоки пещери каквито аз си представях. Това място е от онези специалните, на които чувстваш все едно си извън времето и пространството. Друго някакво измерение. (част 2)