Този уикенд в София се проведе семинар на тема „Йога и сърцето“ с гост Свами Сатядхарма.
Тя обърна особено внимание на практиката Антар даршан (вътрешно зрение), която помага в разбирането и овладяването на емоционалната реактивност в живота.
Цялата философия беше поднесена по изключително достъпен начин, сякаш ни разказа приказка, края на която зависи от нас самите.
Приказката започна с душата. Душата е източник на всички емоции. Душата е поместена в нашето духовно сърце. Символ на душата е неугасващ пламък на свещ в областта на сърцето.
Душата, наречена от йогите атма, се движи живот след живот, като заедно с психиката пренася всички наши преживявания. Затова чувството, което всеки изразява чрез душата си наречено от йогите бхавана е различно, заради различните преживявания. Тази емоционална същност,
която се пренася заедно с психиката е основният материал, от който е съшит целия ни живот. Изначалната емоция на душата е само една – блаженство, но постепенно след различните ни опитности, тази емоция се оцветила и така се е формирала индивудалната бхавана. Душата, която живее в човешко тяло се нарича дживатма. Душата никога не се асоцира с физическото тяло, затова има нужда от представител, който да оперира в материалния свят и това е егото. Егото е това, което ни позволява да се свържем с тялото и да възприемаме реалността на материалният свят. За жалост силата на егото поглъща съзнанието ни до степен, в която ние губим усещането си за душата. Душата не изчезва, но остава на заден план.
Емоциите пречупени през егото попадат под въздействието на дуалността.  И така блаженството се превръща в емоция с двойнствена природа, винаги или с положителен или отрицателен знак. И ние непрекъснато като едно махало се люшкаме от едната към другата крайност и нашият живот също, без да имаме контрол над това движение.
Позитивните емоции са много енергизиращи и ни приближават до истинската ни същност, душата ни преживяна, като най-висше и чисто съзнание или чувство на абсолютно, пълно блаженство анандам. Като такива извисяващи емоции Свами Сатядхарам спомена няколко.
На първо място любовта, вярата (в смисъла не на религиозно вярване, а на чувство отнесено към съществуването на по-висша реалност), вдъхновение, вътрешно озарение, хармония, покой, единство.
Отрицателни емоции са онези, които ни отвеждат до състояние на тъмнина.
Такава е негативността (критичността към себе си или другите). Една от техниките за преодоляване на подобен тип негативно отношение е да се въздържим, когато усетим че сме на път да кажем нещо лошо за някого или нещо и да опитаме да помисли за позитивен аспект в личността или ситуацията, която сме готови да осъдим критично. Когато открием това позитивно нещо, колкото повече мислим за него, говорим за него, толкова повече сила му даваме.
Съмнението е друга такава емоция. Ако повярваме в себе си или в другия човек ние отваряме път за да се прояви неговата силна страна. В списъка на емоциите, които ни подтискат тя изброи още – депресията, гнева, вината, страха, тъгата, ревността.
По време на сатсанга, където бяха зададени различни въпроси, имаше няколко интересни идеи.
Например как да действаме в работна среда, която е доста негативна – с усмивка. Усмивката е израз на позитивна емоция и е една малка стъпка, с която ние даваме ход на положителна промяна. На принципа „Предай нататък“ ако нашата усмивка направи деня на един наш колега по-добър, това може да рефлектира положително върху друг. Сатядхарма каза, че хората, които много анализират ситуациите, непрекъснато мислят за справедливостта и несправедливостта на света, са твърде заети с тези свои интелектуални разсъждения и не им остава време да се усмихнат. На мен ми стана изключително интересна тази идея, защото аз съм от групата на мислещите, преценяващите и още не съм овладяла изкуството на усмивката „просто така“ 🙂 Ще бъде интересен експеримент да видя дали и как работи тази техника на подкрепящо усмихване.
Като друга техника, за справяне с негативните влияния на работно място бе посочена Гаятри мантра, която е свързана със светлината на зората, тоест прогонва тъмнината (негативността).
Свежият въздух и дневната светлина също премахват отрицателните въздействия.
Беше зададен въпрос за подтискането на емоциите и пренасянето на нашите негативности към нашите близки.
Свами Сатядхарма много категорично изрази своето мнение: „Да не се подтискате не означава, че ви е позволено наранявате другия“ и даде следния пример.
Както се намесваме, за да спрем, когато едно дете в израз на своите негативни чувства се опитва да нарани друго дете, по същия начин вече като пораснали сме отговорни да възпрем сами себе си в ситуация на риск от нашата реакция към друг човек.
И още нещо, което не е ново, но полезно да се припомни, ние не притежаваме силата да променяме другите хора, единствено те могат да се променят. Но можем да бъдем пример и чрез самото си присъствие да повлияваме. За да стане това обаче, трябва най-напред самите ние да пречистим себе си от негативните емоции.
На въпрос какво можем да направим, за да помогнем на нашите деца тинейджъри, тя искрено отговори „много малко“.
Под влияние на хормоналната буря, която бушува в телата на подрастващите те се променят, до степен, в която родителите се чувстват напълно безпомощни да окажат каквото и да влияние на своите деца. Точно в този период най-добрата позиция е търпението. Ако ние реагираме също емоционално, това само влошава комуникацията с детето.
Техники, които биха помогнали са молитвата, хавана и мантрата, защото те повлияват на много по-фино ниво цялостната личност. Хаван, който родителите правят всяка сутрин докато детето спи, веднъж седмично пеене на мантри, които пречистват вибрациите на дома.
Това, което трябва да се направи е детето да се подготви предварително. Добре е още преди да е навлязло във възрастта на юношеството, детето да практикува определени йога техники, които ще забавят малко пубертета. Това ще даде възможност на детето да срещне тази хормонална буря на един по-късен етап, когато ума и емоциите са по-зрели.
На семинара имаше няколко сесии, в които се запознахме с практическите стъпки на техниката антар даршан, имаше чудесни киртани и почивки с разговори с приятни хора.
Една от подготвителните стъпки на антар даршан е да разпознаем външните влияния върху нашите емоции и вътрешните състояние.  Защото, за да можем да променим нещо първо трябва да го разпознаем.
Но най-същественото, което остава след един такъв семинар е вдъхновението и увереността, че промяната е реална и постижима, макар и не мигновена 🙂 Остана една такава емоция, която би дала и прочитането на една хубава книга с позитивно послание.
Това беше приказката, която аз слушах този уикенд.

Leave a Comment

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.