Което не може да се побере в моя кладенец, то не съществува…
Дали сме като жабата в кладенеца или имаме малко вяра, че има неща, които са отвъд…?
Има история за жаба, която цял живот живяла в кладенец. Минал половината и живот и тя все още не била напускала кладенеца. Един ден докато тази жаба се възхищавала на света, който я заобикаля в кладенеца, чула звук “пляс” и като се огледала видяла, че се е появила друга жаба в кладенеца.
Жабата казала на новодошлата: “Струваш ми се непозната, от къде дойде?”
Новодошлата жаба отговорила:
“Идвам от океана”
Жабата от кладенеца попитала:
“Далеч ли е океана”
“Не е много далеч”, отвърнала другата жаба.
“Голям ли е, колкото моя кладенец?” казала гордото жабата от кладенеца като подскочила гордо от едната до другата стена.
Новодошлата жаба отговорила:
“Много по-голям е от този кладенц”
“Не може да бъде” усъмнила се жабата от кладенец и направила още един голям скок от единия край до другия край на кладенеца. “Голям ли е колкото моя скок?”
“Да и дори е по-голям”
“Е всичко, което не може сложиш в моя кладенец, всичко, което не може да се побере в моя кладенец, то не съществува”
Историята е превод на начина, по който я разказва Свами Ниранджан в книжката “Садхана” от серията “Йога дрищи”