Което не може да се побере в моя кладенец, то не съществува…

frogДали сме като жабата в кладенеца или имаме малко вяра, че има неща, които са отвъд…?

Има история за жаба, която цял живот живяла в кладенец. Минал половината и живот и тя все още не била напускала кладенеца. Един ден докато тази жаба се възхищавала на света, който я заобикаля в кладенеца, чула звук “пляс” и като се огледала видяла, че се е появила друга жаба в кладенеца.

Жабата казала на новодошлата: “Струваш ми се непозната, от къде дойде?”

Новодошлата жаба отговорила:

“Идвам от океана”
Жабата от кладенеца попитала:

“Далеч ли е океана”

“Не е много далеч”, отвърнала другата жаба.

“Голям ли е, колкото моя кладенец?” казала гордото жабата от кладенеца като подскочила гордо от едната до другата стена.

Новодошлата жаба отговорила:

“Много по-голям е от този кладенц”

“Не може да бъде” усъмнила се жабата от кладенец и направила още един голям скок от единия край до другия край на кладенеца. “Голям ли е колкото моя скок?”

“Да и дори е по-голям”

“Е всичко, което не може сложиш в моя кладенец, всичко, което не може да се побере в моя кладенец, то не съществува”

Историята е превод на начина, по който я разказва Свами Ниранджан в книжката “Садхана” от серията “Йога дрищи”