“Различно пътуване”, Пауло Куелю

“Външното пътуване е само отражение на вътрешното пътуване, което винаги е било достъпно за всички.”
Парамахамса Сатянанда

Когато пътуваме, развиваме ума си. Докосваме се до нови култури, храни, обичаи, а и до новата вибрация на самото място. Умът е провокиран да излезе от навика на познатото. Предизвикан е от новите впечатления, които получава по време на пътуване. Можем да се почувстваме заредени и спонтанно, да изпаднем в състояние на медитативност. В същото време трябва да сме внимателни да не претоварим ума. Нужно е да си даваме достатъчно почивка,  за да предотвратим подобно претоварване.

Парамахамса Сатянанда “Сигурни пътища към себереализацията“

Различно Пътуване
Пауло Куельо „Като течащата река“

Много рано осъзнах, че за мен пътуването беше най-добрия начин да уча. Аз все още имам поклонически дух и смятам да споделя някои от уроците, които могат да се окажат полезни за други поклоници като мен.

1. Избягвайте музеи.

Това може да изглежда абсурден съвет, но нека малко помислим над него.
Ако сте в чужд град, няма ли да е много по-интересно да търсите в настоящето, вместо в миналото? А просто хората се чувстват задължени, да ходят по музеи, защото като деца са били учени, че пътуването било, за да се търси този вид култура. Очевидно музеите са важни, но те изисква време и предмет; трябва да знаете какво искате да видите там, иначе ще си тръгнете с усещането, че сте видяли няколко много съществени неща, но не можете да си спомните какви точно са те.

2. Помотайте се из баровете.

Баровете са местата, където се разкриваживотът в града, не в музеите. Под барове нямам впревид дискотеки, а места, където ходят обикновените хора; поръчват си питие, размишляват за времето и винаги са готови за разговор. Купете си вестник и се порадвайте на прилива и отлива на хора. Ако някой подеме разговор, колкото и глуповат, включете се: не можете да съдите за красотата на определен път като само гледате от входа.

3. Бъдете отворен.

Най- добрия гид е човек, който живее на самото място, знае всичко за него и е горд или горда със своя град, но не работи в никоя агенция. Излезте на улицата, изберете си човек, който вие искате да заговорите и го попитайте нещо (Къде е катедралата? Къде е пощата?) ако нищо не излезе, опитайте с друг – гарантирам ви, че до края на деня ще сте си намерили чудесен придружител.

4. Опитайте са да пътувате сам/а или ако сте женени/омъжени – със своя патньор.

Ще е по-трудно, никой няма да е там да се погрижи за вас, но само по този начин можете напълно да оставите своята страна  зад себе си. Да пътувате в група е начин да говорите майчиния си език в чужда страна, да правите каквото ви каже водача на стадото и да се се интереувате повече от клюките в групата отколкото от мястото, което посещавате.

5. Не сравнявайте.

Не сравнявайте нищо – цени, стандарти за хигиена, качество на живот, начин на предвижване, нищо! Недехте да пътувате, за да докажете че имате по-добър живот от другите хора. Вашат цел е да откриете как живеят другите хора, какво те могат да ви научат, как те се справят с реалността и с необикновеното.

6. Разберете че всички ви разбират.

Дори ако не говорите езика, не се страхувайте. Бил съм на много места, където въобще не съм могъл да комуникира с думи и винаги съм намирал подкрепа, насочване, полезен съвет, дори приятелка.  Някои хора смятат, че ако пътуват сами това значи, че ще започнат да вървят по улицата изгубени завинаги.
Просто се уверете, че имате карта на хотела си в джоба и ако най-лошото от лошото стане, просто спрете такси, и покажете картата на шофьора.

7. Не купувайте твърде много.

Похарчете парите си за неща, които не трябва да носите: билет за хубава пиеса, ресторант,  кратки екскурзии. В днешни дни с глобалната икономика и интернет, може да си купите каквото си поискате без да плащате за свръх багаж.

8. Не се опитвайте да видите света за месец.

Много по-добре е да останете в един град четири или пет дни, вместо да посетите пет града за седмица. Градът е като капризна жена: трябва и време да бъде прелъстена и да се разкрие напълно.

9. Пътуването е приключение.

Хенри Милар казваше, че е много по-важно да откриеш църква, за която никой никога не е чувал, вместо да отидеш до Рим и да се чувстваш задължен да посетиш Систинската Капела с още двеста хиляди туриста, крещащи в ушите ти. Разбира се отидете до Систинската Капела, но се разходете из улиците също; изследвайте по тесните улички; преживейте свободата на търсенето на нещо  – точно какво не знаете, но което ако го намерите, ще може да сте сигурни в това, ще премени живота ви.