Яма – сатя (истинност)
Да спазваш сатя означава да казваш истината, да изразяваш истинност в цялото си поведение, да не се преструваш и т.н.
Когато мислим за сатя – истината, винаги можем да си спомним, че все още сме в позицията на слепците от историята “Слепите и слона”.
Ние все още виждаме и разбираме нещата в зависимост от рамката на собствените ни умствени програми, предишни опитности, моментни настроения.
Затова, когато твърдим, че нещо е истина е добре да имаме едно наум, че може да има и още обяснения към това, което знаем, още подробности към картината, която ние виждаме.
За да можем да направим сатя част от нас, трябва да поддържаме стремежа си да разширяваме собственото си съзнание. От неговата широтата на това съзнание, да се докоснем до истинската истина, която е цялостна.
Практикуване на истинност
На по-практично ниво, сатя можем да приложим в начина, по който общуваме с хората.
Първо да анализираме собственото си поведение. Когато скриваме, преиначаваме факти или съзнателно ги представяме с ясната идея, че те ще бъдат криво разбрани, защо го правим?
Винаги в центъра е желанието да получим нещо, материална изгода, подкрепа, одобрение, съжаление, приемане и т.н.
Ако нашата природа е нещо, което другите не одобряват, порицават като обществена норма, ние го прикриваме зад маска. Да развиеме смелост да бъдем себе си е друга стъпка, към която може да се стремим.
При всяка изречена лъжа, изразена неистинност, на несъзнателно ниво се натрупва напрежение, че истината може да излезе наяве. Дори и съзнателният ум да не отчита стрес, тревожност, под повърхността на съзнателното се събира безпокойство.
Истинност и ненасилие
Когато съблюдаваме сатя обаче трябва да имаме и здрав разум, който се управлява от ахимса (ненасилие).
Чудесно описва това една друга история, която ще преразкажа, защото не я помня с пълни детайли.
Двама приятели разговаряли край едно дърво. Единият бил дал обет пред себе си да спазва сатя. До тях дотичал уплашен и задъхан човек и им казал, че ще се покатери на дървото да се скрие, защото го гонят бандити и искат да го убият.
Скрил се сред клоните на дървото.
След малко пристигнали и двама бандите
„ Да сте виждали от тук да минава един човек“ – попитали те.
„Да видяхме, скри се ей там в короната на дървото“ – отговорил този, който спазвал сатя.
И сами се досещате какъв е краят на историята.
Когато опитваме да прилагаме сатя и ахимса, трябва също да осъзнаваме начина, по който изразяваме искрено нашето мнение. Да се научим да се изразяваме без да не нараняваме другите. Едно и също нещо казано по различен начин може да се възприеме различно.
Ако някой ни попита за мнение за прическата си. За да не го нараним, не значи, че ще му кажем, че тя е страхотна, но можем да кажем, че не е нашият стил и ние бихме си направили друга. Ако и при това положение човекът се чувства нещастен засегнат, то вече не в нашите ръце.
Защото това се отнася и за нас, ако искаме мнението на другите, трябва да сме готови да приемем, че то може да не съвпада с това, което ние харесваме.
Истини с нетраен характер
Но колкото повече размишляваме за приложението на сатя, толкова повече, ще осъзнаваме, че много от изричаните в ежедневието ни думи са излишни, защото изразяват нетрайни истини.
Сатя трябва да се прилага и в нас самите. След анализ да признаем пред себе си, какви са нашата умствени нагласи, емоционална природа, социална навици.
След това да реализираме истниската си природа отвъд всичко променливо – Сат чит ананда – истина, съзнание, блаженство.
За сатя – Парамахамса Сатянанда
Още една интерпретация на същата сутра, направена от Парамахамса Сатянанда, в книгата
„Четири глави върху свободата“ (For Chapters of freedom)
„Тази сутра може също да се интерпретира, така че да означава, че практикуващият истинност развива истинност на речта. Каквото той говори, ще се реализира, каквото той казва се превръща в истина. В йога се нарича ясновидска (предричаща) реч.
Той не изразява нищо без да дава на думите тежестта на духовна сила.
Това са двете значения на тази сутра. Първо тя означава, че каквото той говори, става истина, второ, тя означава, че резултатът на действията следва неговата воля.“